Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...
"Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Самият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъхнеш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш.
Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчезва. Или иначе казано, престава да задържа илюзорната си форма.
Ако погледнеш нещо, ако наистина го погледнеш, ще видиш направо през него и през всякаква илюзия, която е там, като пред погледа ти няма да остане нищо друго, освен абсолютна реалност. В лицето на абсолютната реалност твоята илюзия губи силата си. Не може дълго да те задържи в изтощителната си хватка. Ще видиш истината за нея и истината ще те направи свободен.
Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! В твоята действителност няма нищо, в което е нужно да се вкопчваш. И все пак, ако избереш илюзията на живота си пред абсолютната реалност, можеш чисто и просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото начало. По този начин можеш да имаш в живота си каквото си избереш и да отстраниш от живота си каквото не искаш повече да изживяваш.
Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мислиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му. Казах ти, че всяка мисъл е творческа.
Ако не искаш нещо, защо да мислиш за него? Без колебание - повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не — както пожелаеш.
Изборът ти е продиктуван от това Кой и Какво мислиш, че Си. Както и: Кой и Какво избираш да бъдеш. Това диктува целия избор - всеки избор, който си направил в живота си. И който някога ще направиш.
Не е вярно, обаче, че пътеката на отказалия се от светското е неправилна. Думата „отказал се" има толкова погрешно значение. В действителност ти не можеш да се откажеш от нищо, защото ако се съпротивляваш на нещо, то става по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се отказва, а просто прави различен избор. Това е акт на придвижване към нещо, а не избягване на нещо.
Не можеш да избягаш от нещо, защото то ще те преследва навсякъде. Следователно не се съпротивлявай на изкушенията, а просто отвърни глава от тях. Обърни се към Мен и загърби всичко, което не прилича на Мен.
Но знай, че неправилен път не съществува, защото в това пътешествие не можеш да не стигнеш там, за където си тръгнал.
Просто е въпрос на скорост, т.е. кога ще пристигнеш, но дори и това е илюзия, защото не съществува нито „кога", нито „преди" или „после". Съществува единствено сега - един безкраен миг на вечността, в който изпитваш себе си.
Не трябва се тревожиш изобщо за което и да е от нещата, които правиш. Но би сполучил, ако бъдеш наблюдателен. Просто обръщай внимание на това кой си, какво правиш, какво имаш и проверявай дали то ти върши работа.
Смисълът на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се намираш винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш - кой и какво си и след това да го изживяваш."
Бог ни говори непрестанно...
Бог ни говори непрестанно...
"Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Самият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъхнеш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш.
Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчезва. Или иначе казано, престава да задържа илюзорната си форма.
Ако погледнеш нещо, ако наистина го погледнеш, ще видиш направо през него и през всякаква илюзия, която е там, като пред погледа ти няма да остане нищо друго, освен абсолютна реалност. В лицето на абсолютната реалност твоята илюзия губи силата си. Не може дълго да те задържи в изтощителната си хватка. Ще видиш истината за нея и истината ще те направи свободен.
Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! В твоята действителност няма нищо, в което е нужно да се вкопчваш. И все пак, ако избереш илюзията на живота си пред абсолютната реалност, можеш чисто и просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото начало. По този начин можеш да имаш в живота си каквото си избереш и да отстраниш от живота си каквото не искаш повече да изживяваш.
Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мислиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му. Казах ти, че всяка мисъл е творческа.
Ако не искаш нещо, защо да мислиш за него? Без колебание - повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не — както пожелаеш.
Изборът ти е продиктуван от това Кой и Какво мислиш, че Си. Както и: Кой и Какво избираш да бъдеш. Това диктува целия избор - всеки избор, който си направил в живота си. И който някога ще направиш.
Не е вярно, обаче, че пътеката на отказалия се от светското е неправилна. Думата „отказал се" има толкова погрешно значение. В действителност ти не можеш да се откажеш от нищо, защото ако се съпротивляваш на нещо, то става по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се отказва, а просто прави различен избор. Това е акт на придвижване към нещо, а не избягване на нещо.
Не можеш да избягаш от нещо, защото то ще те преследва навсякъде. Следователно не се съпротивлявай на изкушенията, а просто отвърни глава от тях. Обърни се към Мен и загърби всичко, което не прилича на Мен.
Но знай, че неправилен път не съществува, защото в това пътешествие не можеш да не стигнеш там, за където си тръгнал.
Просто е въпрос на скорост, т.е. кога ще пристигнеш, но дори и това е илюзия, защото не съществува нито „кога", нито „преди" или „после". Съществува единствено сега - един безкраен миг на вечността, в който изпитваш себе си.
Не трябва се тревожиш изобщо за което и да е от нещата, които правиш. Но би сполучил, ако бъдеш наблюдателен. Просто обръщай внимание на това кой си, какво правиш, какво имаш и проверявай дали то ти върши работа.
Смисълът на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се намираш винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш - кой и какво си и след това да го изживяваш."
Бог ни говори непрестанно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар