Как може обичта да е всичко, което съществува, ако страхът привлича енергия, подобна на себе си?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


"Обичта е крайната действителност. И единствената. Цялото. Чувството на обич е начинът, по който изпитваш Бога.

В най-висшата Истина обичта е всичко, което съществува, което е съществувало и което някога ще съществува. Когато преминеш в абсолютното, преминаваш в обичта.

Светът на относителното беше създаден, за да мога Аз да изживея Себе Си. Това вече ти беше обяснено. То обаче не прави светът на относителното истински. Светът на относителното е сътворена действителност, която ти и Аз сме изобретили и продължаваме да изобретяваме, за да можем да познаем себе си чрез изживяване.

Все пак творението може да изглежда много истинско. Предназначението му е да ни се струва толкова истинско, че да го приемем за действително съществуващо. По този начин Бог е успял да създаде „нещо друго", различно от Себе Си (въпреки че строго погледнато това е невъзможно, защото Бог Е - Аз СЪМ - Всичко, Което Е).

Сътворявайки „нещо друго" (светът на относителното), Аз съм създал среда, в която ти можеш да избереш да бъдеш Бог вместо просто да ти бъде казано, че си Бог; в която можеш да изпиташ Бог като акт на сътворяване вместо като концепция; в която малката свещица може да познае себе си като светлината.

Страхът е обратното на обичта. Тази е главната полярност. При създаването на света на относителното, най-напред направих противоположното на Себе Си. В света, в който вие живеете на физическо ниво, има само две положения на съществуване: страх и обич. Мисли, породени от страх, ще предизвикат един вид проява на физическо ниво. Мисли, основани на обич, ще предизвикат друг.

Духовните Учители, които са обикаляли планетата, са онези, които са открили тайната на относителния свят и са отказали да признаят истинността му. Накратко: Учителите са онези, които са избрали само обич. Във всеки миг. Във всеки момент. При всякакви условия. Даже когато са били убивани, са обичали убийците си. Даже когато са били преследвани, са обичали потисниците си.

Трудно ти е да го разбереш, камо ли да им подражаваш. Но това е, което всеки Учител някога е правил. Без значение в коя философия, в коя традиция, в коя религия - всеки Учител го е правил.

Този пример и урок са ви били илюстрирани толкова ясно. Показвани са ви били отново и отново. През вековете и навсякъде. През всичките животи и във всеки момент.

Вселената е използвала всяко средство, за да постави тази Истина пред очите ви. В песен и приказка, в поезия и танц, в думи и движение, във филми и в колекции от думи, които наричате книги.

Била е провъзгласявана от най-високата планина и шепотът й е достигал до най-дълбоката долина. През коридорите на цялото човешко изживяване ехото е провъзгласявало тази Истина: Обичта е отговорът. Но вие не сте слушали.

Сега си стигнал до тази книга, питайки Бога отново за онова, което ти е казвал безброй пъти по безброй начини. Но Аз пак ще ти кажа - тук в контекста на тази книга. Ще Ме слушаш ли този път? Ще чуеш ли наистина?

Какво мислиш, кое те е довело до този текст? Как стана така, че го държиш в ръцете си? Мислиш ли, че не знам какво правя?

Във Вселената не съществуват съвпадения.

Чух плачещото ти сърце. Видях търсенето на душата ти. Знам колко дълбоко си пожелал Истината. Призовавал си я и в болка, и в радост. Безспирно си Ме умолявал да покажа Себе Си, да обясня Себе Си, да открия Себе Си. Правя го тук - с толкова ясни думи, че да няма как да Ме разбереш погрешно. На толкова прост език, че да не можеш да се объркаш. С толкова обикновен речник, че да не се загубиш в многословието.

Хайде, давай сега. Питай ме нещо. Каквото и да е. Аз ще съумея да те упътя как да намериш отговора. Ще използвам цялата Вселена, за да го сторя. Така че бъди нащрек. Тази книга далеч не е единственото Ми средство. Може да Ми зададеш въпрос и след това да оставиш книгата настрана. Но наблюдавай. Слушай. Думите на следващата песен, която чуеш. Информацията в следващата статия, която прочетеш. Историята в следващия филм, който гледаш. Случайно промълвените думи на следващия човек, когото срещнеш. Или шепота на следващата река, следващия океан, следващия бриз, които погалят ухото ти - всичките тези средства са Мои, всичките тези пътища са отворени за Мен. Ще ти говоря, ако ще слушаш. Ще дойда при теб, ако ме поканиш. Тогава ще ти покажа, че винаги съм бил тук. Винаги и по всички начини."

Бог ни говори непрестанно...

Ще ми кажеш ли (отново) още някои от Твоите Закони на Вселената?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


"Първият Закон е, че можеш да бъдеш, да правиш и да имаш всичко, което си способен да си представиш.

Вторият Закон е, че привличаш онова, от което се страхуваш. Това е така, защото чувството е силата, която привлича. Ще изживееш онова, от което най-силно се страхуваш. Едно животно, което ти считаш за по-нисша форма на живот (въпреки че животните действат по-цялостно и с повече последователност от хората), разбира веднага дали се страхуваш от него. Растенията, които считаш за още по-низша форма на живот, реагират далеч по-добре на хора, които се отнасят към тях с любов, отколкото на такива, които са безразлични.

Нито едно от тези неща не е случайност. Във Вселената не съществуват случайности, а единствено една велика структура - една невероятна „снежинка".

Чувството е енергия в движение. Когато задвижваш енергия, създаваш въздействие. Ако задвижиш достатъчно енергия, създаваш материя. Материята е сгъстена енергия - разместена и след това събрана накуп. Ако манипулираш енергия достатъчно дълго, ще получиш материя. Всеки Учител разбира този закон. В него е алхимията на Вселената. В него е тайната на целия живот.

Мисълта е чиста енергия. Всяка мисъл, която имаш, някога си имал или някога ще имаш в главата си, е творческа. Енергията на мисълта ти никога не умира. Никога. Тя напуска съществото ти и се отправя към Вселената, продължавайки във вечността. Мисълта е вечна.

Всички мисли се сгъстяват; срещат се с други мисли, преплитайки се в невероятен лабиринт от енергия, формиращи една вечно променяща се композиция от неописуема красота и невъобразима сложност.

Енергията привлича подобна на себе си енергия и образува (да използваме по-прости думи) „гроздове" от подобна енергия. Когато достатъчно подобни „гроздове" се сблъскат един с друг, те се „слепват" един за друг (да използваме още една по-проста дума). Необходимо е невъобразимо голямо количество „слепена" подобна енергия за образуването на материя. Но материя ще се образува от чиста енергия. Всъщност това е единственият начин, по който материята може да се образува. Щом веднъж енергията е станала материя, тя си остава материя за много дълго време, освен ако конструкцията й бъде нарушена от различна или противоположна енергия. Тази различна енергия, въздействаща на материята, всъщност я разпокъсва, освобождавайки суровата енергия, от която материята е била съставена.

Това е теорията в основата на атомната ви бомба, обяснена с по-елементарни понятия. Айнщайн, повече от който и да било друг човек, се доближи до откритието, обяснението и използването на творческата тайна на Вселената.

Вече би трябвало да разбираш по-добре как хора с подобно мислене могат да работят заедно върху сътворяването на благоприятна действителност. Фразата „Когато двама или повече се съберат в Мое Име" придобива повече смисъл.

Разбира се, когато цели общества мислят по определен начин, често се случват удивителни неща - не обезателно всички от тях желателни. Например общество, живеещо в страх, много често (всъщност неминуемо) създава в плът и кръв онова, от което се страхува най-много.

По подобен начин големи общности често откриват в обединеното мислене сила, произвеждаща чудеса. Някои хора я наричат обща молитва.

Трябва да бъде ясно, че даже отделни индивиди могат самостоятелно да предизвикат такива резултати, ако мисълта им (молитва, надежда, желание, мечта, страх) е удивително силна. Христос редовно го е правил. Той е разбирал как да въздейства на енергията и материята, как да ги преустройва, как да ги преразпределя и как да ги контролира напълно. Много Учители са го знаели. Мнозина го знаят и сега.

Ти можеш да го знаеш. Сега. Веднага.

Това е знанието на доброто и злото, от което са вкусили Адам и Ева. Преди да го разберат, не е било възможно да има живот такъв, какъвто го познавате. Адам и Ева (митичните имена, с които сте избрали да назовете Първия Мъж и Първата Жена) са били Бащата и Майката на човешкото изживяване.

Описаното като „падение на Адам" е било всъщност неговото извисяване - най-великото единично събитие в историята на човечеството. Защото без него светът на относителността не би съществувал. Истината е, че стореното от Адам и Ева не е било първороден грях, а първородна благословия. Трябва да сте им благодарни от дъното на душата си, защото правейки първия „погрешен" избор, Адам и Ева създават възможността изобщо да се прави избор.

В митологията си сте направили Ева „лошата" - изкусителката, която изяжда ябълката (знанието на доброто и злото) и свенливо поканва Адам да се присъедини. Тази митологична постановка ви е позволила оттук нататък да изкарвате жената „падение на мъжа", което довежда до всякакви изопачени разбирания, да не говорим за изкривени сексуални възгледи и обърквания. (Как можете да се чувствате толкова добре при нещо толкова лошо?)

Това, от което се боите най-много, то най-вече ще ви настигне. Страхът ще го привлече като магнит. Всичките ви свети писания във всички религиозни убеждения и традиции, които сте създали, съдържат ясния съвет: „Не се страхувай". Мислиш ли, че това е случайно?

Законите са много прости:

1. Мисълта е творческа.
2. Страхът привлича енергия, подобна на себе си.    
3. Обичта е всичко, което съществува."

Бог ни говори непрестанно...