Защо се случват престъпления? Та аз не съм си избирал да ме блъсне камион! Не съм избирал да ме oбере крадец или да ме изнасили някой маниак. Много хора по света биха казали това.

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


"У всички вас се корени причината за съществуването на условията, които пораждат у крадеца желанието или нуждата да краде. Всички вие сте сътворили съзнанието, което прави възможно изнасилването. Едва когато видите у самите себе си онова, което причинява престъпленията, ще започнете (най-сетне) да лекувате и условията, които ги пораждат.

Нахранете гладните си, уважете достойнството на бедните. Дайте възможност на по-малко честитите. Откажете се от предразсъдъците, които държат масите тълпящи се и гневни, без да имат кой знае какво обещание за по-добро утре. Отстранете безсмислените си табута и ограничения около сексуалната енергия и помогнете на другите истински да разберат чудесата й и да я използват добре. Направете всичко това и ще видите, че се доближавате до премахването на кражбите и изнасилванията завинаги.

А колкото до така наречената „злополука" (връхлитащият иззад ъгъла камион, падащата тухла), научете се да приветствате всеки такъв случай като малка частица от голямата мозайка. Вие сте дошли тук да изработите своя личен план за собственото си спасение. Но спасение не означава да се спасите от примката на дявола. Няма такова нещо като дявол и адът не съществува. Вие се спасявате от забравата на неосъзнаването.

Не можете да загубите в тази битка. Няма как да претърпите провал. Следователно тя изобщо не е битка, а просто процес. Но ако не го знаете, ще ви се струва като постоянна борба. Може даже да повярвате в борбата достатъчно продължително, че да създадете цяла религия около нея. Тази религия ще проповядва, че борбата е смисълът на всичко. Невярно учение! Процесът се придвижва, когато няма напъни и борба. Победата се печели, когато се предадеш.

Злополуките се случват, защото се случват. Някои елементи на жизнения процес са се събрали по определен начин, на определено място, с определени резултати - резултати, които ти по свои си причини избираш да наречеш злощастни. А те може изобщо да не са злощастни, ако се вземе предвид планът на душата ти.

Ще ти кажа следното: Няма съвпадения и нищо не се случва случайно. Сам ти си призовал при себе си всяко събитие и всяко приключение в такава последователност, в която да можеш да сътвориш и изживееш Кой Си Ти наистина. Всички духовни учители го знаят. Затова и големите мистици остават непоклатими по време на „най-ужасните" житейски изпитания (както ти би ги нарекъл).

Великите учители на вашата Християнска религия разбират това. Те знаят, че Христос не е бил обезпокоен от разпятието, а го е очаквал. Можел е да си отиде, но не го е направил. Можел е да спре процеса във всеки един момент. Имал е силата, но не го е сторил. Христос се е оставил да бъде разпнат, за да може да остане като вечно спасение за хората. Погледнете - каза той - какво мога да направя. Вижте кое е истина. И знайте, че всичко това и повече от него, вие също ще правите. Защото не съм ли казвал, че вие сте богове? Но вие не вярвате. Ако не можете да повярвате в себе си, тогава повярвайте в мен.

Христовото съчувствие беше такова, че той се помоли да намери път (и го сътвори), по който да повлияе на света така, че всички да достигнат рая (Себеосъзнаването) ако не по друг начин, то чрез него. Защото той надви нищетата и смъртта. И вие можете да го направите.

Най-великото, на което Христос ви учи, не е, че ще имате вечен живот, а че вече го имате; не е, че ще бъдете в братство с Бога, а че вече сте: не е, че ще имате каквото поискате, а че вече го имате.

Единственото, което се изисква от теб, е да го знаеш. Защото ти си създателят на своята действителност и животът може да ти се разкрие само така, както мислиш, че ще ти се разкрие.

С мисълта си ти го довеждаш на бял свят. Това е първата стъпка към творението. Бог Отец е мисълта. Мисълта е родителят, който дава живот на всичко. Това е един от законите, които трябва да си спомните и запомните. Казвал съм ви и други. Казвал съм ви ги всичките още от началото на света. Отново и отново съм ви ги повтарял. Изпращал съм ви учител след учител. Но вие не слушате учителите ми. Вие ги убивате. Правите го, защото те се изправят срещу всяка ваша мисъл, която би Ме отрекла. А вие Ме отричате в мига, в който отречете себе си. 

Отричаш себе си, защото се страхуваш. И защото, според теб, Моите обещания са твърде хубави, за да бъдат истински. Защото не можеш да приемеш най-великата Истина. И затова трябва да се принизиш до духовност, която те учи на страх, зависимост и нетолерантност вместо обич, сила и приемане.

Вие сте изпълнени със страх - и най-големият ви страх е, че най-голямото Ми обещание може да се окаже най-голямата лъжа в живота. Така създавате и най-голямата измислица, която можете, за да се браните от този страх. Твърдите, че всяко обещание, което ви дава сила и ви гарантира обичта на Бога, трябва да е лъжливо обещание, идващо от дявола. Бог никога не би дал такова обещание - си казвате - само дяволът би го направил, за да ни примами да се отречем от истинската същност на Бога, която е: страшен, ревнив, отмъстителен, съдещ и наказващ.

Въпреки че това описание пасва по-добре на определението за дявол (ако имаше такъв), вие сте придали дяволски черти на Бога, за да убедите себе си да не приемете Божествените обещания на Създателя си, както и Божествените качества у Себе си.

Такава е силата на страха."

Бог ни говори непрестанно...

Нима не трябва да помагаме на никого, освен ако не ни е помолил? Трябва ли да чакаме някой да проплаче в отчаяние или цяла нация да помоли за помощ, преди да можем да сторим това, което очевидно е правилно?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


"Виж как въпросът съдържа в себе си отговора. Ако нещо е очевидно правилно, стори го. Но помни да преценяваш строго кое наричаш „правилно" и кое „погрешно".

Нещо е правилно или погрешно само защото ти казваш, че е такова. То обаче не е правилно или погрешно в същността си. „Правилно" или „погрешно" не са същностни състояния, а субективна преценка в нечия лична стойностна система. Чрез субективните си преценки ти създаваш Себе си, чрез личните си стойности определяш и показваш Кой Си.

Светът съществува такъв какъвто е, точно за да можеш да направиш тези преценки. Ако светът беше идеален, жизненият ти процес на себесътворяване би бил прекратен. Просто би свършил. Кариерата на адвоката би свършила утре, ако вече няма съдебни дела. Кариерата на лекаря би свършила утре, ако вече няма болести. Кариерата на философа би свършила утре, ако вече няма въпроси. Всички ние ще сме приключили със сътворяването, ако вече няма какво да се сътворява. Всички ние имаме безусловен интерес да поддържаме играта в действие. Колкото и всички да казваме, че бихме искали да разрешим всички проблеми, не дръзваме да ги разрешим всичките, защото няма да остане нищо, което да правим.

Вашата военно-индустриална система го разбира много добре. Ето защо могъщо се противопоставя на всеки опит да бъде установено където и да било правителство, което не приема войната.

Системата на здравеопазването ви го разбира също доста добре. Затова твърдо се противопоставя (просто трябва да го прави в името на собственото си оцеляване) на всяко ново чудотворно лекарство или начин на лечение - да не говорим за възможността за чудеса по принцип.

Религиозните ви общности също са наясно. Затова и системно атакуват всяко определение на Бога, което не включва страх, присъда и възмездие, както и всяко определение на Личността, което не включва тяхната идея за единствения път към Бога.

Ако ти кажа, че ти си Бог, какво остава за религията? Ако ти кажа, че си излекуван, какво остава за науката и медицината? Ако ти кажа, че ще живееш в мир, какво ще остане за миротворците? Ако ти кажа, че светът е оправен, какво остава за света?

Светът е пълен с две групи хора: тези, които ти дават нещата, които желаеш, и онези, които поправят нещата. Всъщност дори тези, които ти дават нещата, които искаш -месарите, хлебарите, производителите на свещи - също поправят. Защото да имаш желание за нещо, често значи да имаш нужда от него. Затова и на английски се казва, че наркоманите се нуждаят от „поправка ", когато имат нужда от наркотика си. Следователно, внимавай желанието да не се превърне в пристрастяване.

Светът съществува, както си съществува, тъй както една снежинка си съществува, както си съществува — точно по план. Вие сте го сътворили така — по същия начин, както сте сътворили живота си такъв, какъвто е.

Аз искам онова, което вие искате. В деня, в който наистина поискате да се сложи край на глада, няма да има повече глад. Дал съм ви всички необходими средства, за да го сторите. Имате всички инструменти, с които да направите този избор. И не сте го направили. Не защото не можете. Светът може да прекрати световния глад утре. Вие избирате да не го направите.

Твърдите, че има основателни причини по 40000 души на ден да умират от глад. Няма основателни причини! Докато казвате, че нищо не можете да направите, за да предотвратите гладната смърт на 40000 души дневно, всеки ден раждате по още 50000 души, започващи нов живот. И наричате това любов. Наричате това „планът на Бога". Този план е напълно лишен от логика и разум, а да не говорим за съчувствие.

Показвам ви с абсолютни понятия, че светът съществува такъв, какъвто е, защото вие такъв сте го избрали. Вие систематично погубвате собствената си околна среда, след което сочите така наречените природни бедствия като доказателства за жестоката измама на Бога или за суровия подход на природата. Вие разигравате тази измама и вашият подход е жесток.

Нищо, повтарям нищо не е по-деликатно от природата. И нищо, повтарям нищо не е било по-жестоко към природата от човека. Но вие се отдръпвате от всякаква ангажираност и отричате каквато и да било отговорност за това. Казвате, че вината не е ваша и за това сте прави. Не е въпрос на вина, а въпрос на избор.

Можете да изберете още утре да прекратите погубването на джунглите. Можете да изберете да спрете изтощаването на озоновия слой около планетата ви. Можете да изберете да спрете с непрестанните си удари срещу екосистемата на Земята. Можете да насочите стремежа си към възстановяването на снежинката или поне към спирането на неумолимото й стопяване - но ще го направите ли?

По същия начин можете още утре да спрете всички войни. Просто и лесно. Всичко, което ви е необходимо (и което някога ви е било необходимо), е всички вие да постигнете общо съгласие. А ако не можете да постигнете съгласие за нещо толкова елементарно, като това да престанете да се избивате един друг, как можете да се заканвате към небето с юмруци и да искате то да ви оправи живота?

Аз няма да направя за вас нищо, което вие не бихте направили за себе си. Това е законът и пророчеството.

Светът е в състоянието, в което е, заради вас и изборите, които сте направили (или не сте успели да направите). Да не решиш също е решение.

Земята е в положението, в което се намира заради вас и изборите, които сте направили (или не сте успели да направите).

Собственият ви живот е такъв, какъвто е заради вас и изборите, които сте направили (или не сте успели да направите)."

Бог ни говори непрестанно...

Дори и да забравим трудностите, с които се сблъскваме, какво да кажем за родените с умствени или физически недостатъци? И техните възможности ли са неограничени?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


"Мислиш ли, че те са ограничени, както ти ги наричаш, не по техен избор? Представяш си, че някоя човешка душа се сблъсква с предизвикателствата на живота (каквито и да са те) по случайност? Така ли си го представяш?

Душата не си избира предварително какъв живот ще изживее, това би осуетило целта на сблъсъка. Целта е да сътвориш изживяването си и по този начин да сътвориш Себе си в славния миг, наречен Сега. Следователно не избираш живота, който ще изживееш предварително. Но можеш да подбереш хората, местата и събитията - условията и обстоятелствата, предизвикателствата, пречките и възможностите, с които да сътвориш изживяването си. Можеш да подбереш цветовете в палитрата си, инструментите в сандъчето си, машините в работилницата си. Какво ще сътвориш с тях си е твоя работа. Това е работата на живота.

Възможностите ти са неограничени във всичко, което си си избрал да правиш. Недей да допускаш, че душа, въплътена в тяло, което ти наричаш ограничено, не е достигнала пълните си възможности, защото не знаеш какво тази душа се е опитвала да направи. Ти не разбираш плана й. Не си наясно с намеренията й.

Затова благослови всяка личност и всяко състояние и благодари. Така утвърждаваш съвършенството на Божието творение и показваш вярата си в него. Защото нищо не се случва случайно в света на Бога и съвпадения не съществуват. Нито пък светът е брулен от случаен избор или нещо, което наричате съдба.

Ако една снежинка е абсолютно съвършена в устройството си, не мислиш ли, че същото може да бъде казано за нещо толкова великолепно като живота ти?

Христос е лекувал болните, не защото е виждал състоянието им като несъвършено. Лекувал ги е, защото е виждал тези души да се молят за лек като част от житейския си процес. Той е виждал съвършенството на процеса. Разпознал е и е разбрал намерението на душата. Ако Христос беше почувствал, че всяка болест (умствена и физическа) представлява несъвършенство, нямаше ли просто да излекува всички на планетата едновременно? Не се съмнявай, че е можел да го направи.

И сега съзнанието ти настоява да разбере защо не го е направил. Защо Христос би избрал да остави някои да страдат, а други да излекува? В същия смисъл, защо Бог допуска страдание изобщо? Този въпрос е задаван и преди и отговорът остава същият. Процесът е съвършен и целият свят възниква по избор. Недопустимо е да се намесваш в избора, както и да го поставяш под съмнение. А особено недопустимо е да го осъждаш.

Подходящо е да го наблюдаваш и след това да сториш каквото е възможно, за да подпомогнеш душата в нейното търсене и правене на по-висш избор. Следователно, бъди бдителен към изборите на другите, но не съди. Знай, че техният избор е идеален за тях в настоящия момент. Същевременно бъди готов да им помогнеш, ако дойде миг, в който да потърсят нов, различен избор - по-висш избор.

Насочи се към духовна връзка с душите на другите - тогава и целите, и намеренията им ще ти станат ясни. Това направи Христос с онези, които излекува, и с всички, до чийто живот се докосна. Христос излекува тези, които дойдоха при него или изпратиха други да го помолят за тях. Той не лекуваше случайно и безразборно. Да направи подобно нещо би значело да наруши свещения Закон на Вселената:

Позволи на всяка душа да извърви пътя си."

Бог ни говори непрестанно...

Как мога да науча Твоите закони за Вселената?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


"Не е въпрос на научаване, а на спомняне.

Започни с мълчание и покой. Прекрати шума от външния свят, за да може вътрешният да ти помогне да прозреш. Това вътрешно прозрение, тази проницателност са това, което търсиш. Не можеш обаче да ги имаш, докато си толкова зает с действителността отвън. Следователно, стреми се да проникнеш навътре в себе си колкото се може повече. А когато не си там, изхождай отвътре в делата си с външния свят. Запомни аксиомата: Ако не проникнеш вътре в себе си, ще си останеш отвън - с празни ръце4.

Изречи го от свое име, когато го повтаряш, за да бъде по-лично:

Ако не проникна вътре в себе си, ще остана отвън - с празни ръце.

Цял живот си я карал с празни ръце. Но нито сега, нито някога преди това е било необходимо. Няма нещо, което не можеш да бъдеш. Няма нещо, което не можеш да направиш. Няма нещо, което не можеш да имаш5.

Kакво друго обещание очакваш от Бога? Ще ми повярваш ли, ако ти обещая нещо по-малко?

Хилядолетия хората са подлагали на съмнение обещанията на Бога поради най-невероятната причина: били са твърде хубави, за да бъдат истина. И така сте си избрали по-малко обещание - по-малка любов. Защото най-висшето обещание на Бог е породено от най-висшата любов. Но вие не можете да си представите съвършена любов, така че и съвършеното обещание става немислимо. Както и съвършено същество. Следователно, не можете да повярвате даже и в Себе си.

Да не успееш да повярваш в това, значи да не успееш да повярваш в Бога. Защото вярата в Бога поражда вяра в най-великия Божи дар - безусловната любов - и вяра в най-великото Божие обещание - неограничените възможности."

Бог ни говори непрестанно...

Мога ли да правя каквото си пожелая, да се държа както си поискам и да върша каквото и да е, без да се страхувам от възмездие?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


"Страх ли ти е необходим, за да бъдеш, да правиш и да имаш онова, което по същество е правилно? Трябва ли да бъдеш заплашван, за да си „добър"? Кой има последна дума по въпроса? Кой поставя ограниченията? Кой определя правилата?

Ще ти кажа следното: Ти си създателят на собствените си правила. Ти поставяш ограниченията. И ти решаваш колко добре си се справил и колко добре се справяш в момента. Защото ти си този, който е решил Кой и Какво Си Наистина и Кой Искаш да Бъдеш. И ти си единственият, който би могъл да оцени колко добре се справяш.

Няма кой друг да те оценява, защото как би могъл Бог да осъди собственото си творение и да го нарече лошо? Ако исках да бъдеш съвършен и да правиш всичко съвършено, щях да съм те оставил в състоянието на абсолютно съвършенство, откъдето си дошъл. Целият смисъл на процеса е, ти да откриеш себе си, да сътвориш Себе си такъв, какъвто си в действителност и какъвто истински желаеш да бъдеш. Но не можеше да си такъв, без да имаш избора да бъдеш и друг.

Затова трябва ли да те накажа, че си направил избор, възможността за който самият Аз съм ти предоставил? Ако не съм искал да направиш някакъв избор, защо бих създал нещо друго освен избора, който бих желал да направиш?

Това е въпрос, който трябва да си задаваш преди да ми определяш ролята на „Бог, раздаващ присъди".

Прекият отговор на въпроса ти е: да, можеш да правиш каквото си пожелаеш, без да се страхуваш от възмездие. Но ще ти е от полза да бъдеш наясно с последствията.

Последствията са резултати, естествен изход от нещо. Нямат нищо общо с възмездия или наказания. Те са просто това - резултати от естественото приложение на естествените закони. Последствие е онова, което се случва (доволно предвидимо) в резултат на онова, което вече се е случило.

Целият материален живот протича в съответствие с естествените закони. Веднъж като запомниш тези закони и като започнеш да ги прилагаш, ще си овладял живота на материално ниво.

Всичко, което ти се струва като наказание или което би нарекъл зло или лош късмет, не е нищо повече от един естествен закон, отстояващ себе си.

Никога няма да изживееш състоянието, което наричаш „беда". Няма да възприемаш нито една от житейските ситуации като проблем. Няма да се сблъскваш с обстоятелствата, тръпнейки. Ще сложиш край на всички тревоги, съмнения и страх. Ще живееш, както си представяш, че са живели Адам и Ева - не като обезплътени духове в царството на абсолютното, а като въплътени духове в царството на относителното. При това ще имаш цялата свобода, цялата радост, целия мир и цялата мъдрост, разбиране и сила на Духа, който си. Ще бъдеш едно напълно осъзнато същество.

Това е целта на душата ти. Това е предназначението й - напълно да осъзнае себе си, докато се намира в тялото; да стане въплъщение на всичко, което всъщност е тя.

Такъв е планът Ми за вас. Този е идеалът Ми: да осъзная Себе Си чрез вас; да превърна идеята в изживяване, да позная Себе си чрез изживяване.

Законите на Вселената са закони, които Аз сътворих. Те са съвършени закони, създаващи съвършено функциониращ материален свят.

Виждал ли си някога нещо по-съвършено от снежинка? Сложността, структурата, симетрията и неповторимостта й сред всичко останало са едно тайнство. Удивяваш се пред това невероятно чудо на Природата. А ако съм могъл да направя подобно нещо с една единствена снежинка, какво мислиш, че мога да направя (и съм направил) с Вселената?

Ако можеше да видиш симетрията и съвършенството в устройството на света (от най-голямото тяло до най-дребната частица), не би съумял да вместиш истината за тях в действителността си. Даже сега, когато успяваш да зърнеш малки частици от него, пак не можеш нито да си представиш, нито да проумееш значението му. Но можеш да знаеш, че има значение - далеч по-сложно и по-необикновено, отколкото настоящето ти разбиране е способно да поеме. Вашият Шекспир го е казал чудесно: "На небето и земята съществуват повече неща, Хорацио, отколкото някога са били сънувани във философията ти "."

Бог ни говори непрестанно...

Каква е истината за рая и ада?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


"Ад съществува, но не е онова, което си представяш, и го преживявате не поради причините, които са ви изтъквали.

Адът – това е изживяването на възможно най-лошия резултат от действията, решенията и творенията ви. Естествената последица от всяка мисъл, която Ме отрича или казва „не" на това Ти Кой Си във връзката си с Мен. Болката, от която страдаш при погрешно мислене. Даже и понятието „погрешно мислене" е неточно, защото няма такова нещо, като „погрешно".

Адът е противоположност на радостта. Адът е неудовлетвореност. Адът е да знаеш Кой Си и да се провалиш в изживяването му. Адът е да бъдеш по-малко. Това е адът и за душата ти няма по-голям ад от него.

Но адът не съществува като мястото, за което си фантазирате, че гориш в някакъв си вечен огън или си подложен на безкрайни мъчения. С каква цел бих създал подобно нещо?

Даже и да хранех изключително „не-Божествената" мисъл, че вие не сте „заслужили" рая, защо бих имал нуждата да търся някакво отмъщение или наказание за провала ви? Нямаше ли да Ми е съвсем лесно просто да се отърва от вас? Коя отмъстителна част от Мен би поискала да ви подложа на вечно и неописуемо по силата си страдание?

Ако отговаряш „нуждата за справедливост", не мислиш ли, че просто отказът на причастие с Мен в небесата би послужил на справедливостта? Безкрайното причиняване на болка - и то ли е необходимо?

Казвам ти: не съществува такова преживяване след смъртта, каквото сте си изградили във вашите основаващите се на страх теологии. Съществува обаче изживяване, в което душата е толкова нещастна, незавършена, отдалечена от цялото, толкова отделена от най-великата Божествена радост, че за нея, душата, това би било ад. Аз не те изпращам там и не предизвиквам появата на подобни изживявания. Ти си този, който сътворява изживяването, когато отделяш Себе си от собствената си най-висша мисъл за теб. Самият ти сътворяваш изживяването, когато отричаш Себе си, когато отхвърляш Кой и Какво Си Ти Наистина.

Но даже и това изживяване никога не е вечно. Не би могло и да бъде, защото планът Ми не е да сте отделени от Мен завинаги. Разбира се, че подобен вариант е невъзможен, защото, за да бъде осъществен, не само ти би трябвало да се отречеш от това Кой Си, а и Аз би трябвало да го сторя. Но Аз никога няма да го направя. И докато един от нас пази истината за теб, тази истина в крайна сметка ще пребъде."

Бог ни говори непрестанно...