Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...
"Аз не харесвам страданието и който твърди обратното, не Ме познава.
Страданието не е необходим аспект на човешкото съществуване. Не само че не е необходимо, а е и неразумно, неудобно и опасно за здравето ви.
Питаш ме защо тогава има толкова много страдание? Защо Бог не му сложи край?
Истината е, че съм му сложил край. Вие просто отказвате да използвате инструментите, които съм ви дал, за да го осъзнаете.
Страданието няма нищо общо със събитията, а само с реакцията ти към тези събития.
Случва се просто това, което се случва. Друг въпрос е усещането ти за него.
Дал съм ви инструменти, с които да отвръщате на събитията така, че да намалите и дори да отстраните болката, но вие не ги използвате.
Питаш ме защо не отстраня самите събития. За жалост обаче, Аз не ги контролирам. Събитията са случки във времето и пространството, които вие създавате по избор, и Аз няма никога да се намеся в свободния ви избор. Ако го сторя, бих отстранил самата причина, поради която ви създадох. Но това вече ви обясних.
Вие създавате по своя воля едни от събитията, а други привличате към себе си повече или по-малко несъзнателно. Има събития (към тях спадат големите природни бедствия), които приписвате на „съдбата".
Но даже „съдбата" може да се определи като "резултат от всички мисли навсякъде ". Или с други думи тя е съзнанието на планетата, „груповото съзнание".
Има хора, които казват, че светът съвсем скоро ще „отиде на кино", че екологично умирате, че планетата ви е изправена пред значително геофизично бедствие, земетресения, вулкани, може би даже и промяна в наклона на оста на Земята, но и че колективното съзнание може да промени всичко това и че може Земята да бъде спасена с мислите на всички хора.
Това са мисли, вложени в действие! Ако достатъчно хора навсякъде повярват, че нещо трябва да се направи, за да се помогне на природната среда, вие ще спасите Земята. Но трябва да действате бързо. Толкова голяма вреда е нанесена вече, и то в продължение на толкова дълго време. Само сериозна промяна на поведението ви може да спаси Земята.
Създал съм законите на материалната Вселена достатъчно ясни и разбираеми за всекиго. Причинно-следствените връзки в тях са достатъчно добре разкрити пред физиците и другите ви учени, а чрез тях и пред световните ви лидери. Не е необходимо отново да излагаме тези закони тук.
Но да се върнем към въпроса за страданието. Питаш ме откъде изобщо се е взела идеята, че страданието е нещо добро и че светите хора „страдат в мълчание"?
Светите хора наистина „страдат в мълчание", но това не значи, че страданието е нещо хубаво. Учениците в школата по Майсторство страдат в мълчание, защото разбират, че страданието не е Божият път, а по-скоро - сигурен знак, че има още какво да научат за Божия път и че има още какво да си спомнят.
Истинският Майстор ни най-малко не страда в мълчание, а само изглежда, че страда, без оплаквания. Причината, че истинският Майстор не се оплаква, е, че истинският Майстор не страда, а просто изживява система от събития, които ти би нарекъл непоносими.
Един практикуващ Майстор не говори за страдание, защото ясно разбира силата на Словото. Ето защо избира да не промълви и дума за него. Ние превръщаме в истинско само онова, на което обръщаме внимание. Майсторът го знае. Той се поставя в положение на избор спрямо това, което ще направи реално.
Всички вие го правите от време на време. Сред вас няма някой, който по собствено решение да не е прогонвал главоболие или да не е направил посещението при зъболекар по-безболезнено. Майсторът взима същото решение, но за по-големи неща.
Възможността за страдание съществува, поради простата причина, че не можеш да познаеш и да станеш това, което си, в отсъствието на онова, което не си, както вече ти обясних.
А твърдението, че страданието е нещо добро, е следствие от това, че първоначалната мъдрост за страдане в мълчание дотолкова се е извратила, че сега мнозина вярват (дори няколко религии го проповядват), че страданието е нещо добро, а удоволствието и радостта — лошо. Затова решавате, че ако някой има рак и не казва на никого, той е светец, а ако някоя има (да изберем по-пареща тема) енергична сексуалност и я показва открито, тя е грешница.
Казвам го именно по този начин, за да ти покажа предразсъдъците ви. Не обичате да мислите за жени, имащи енергична сексуалност, още по-малко показващи я открито. По-скоро бихте предпочели да видите мъж, който умира на фронта без въздишка, отколкото жена, която прави любов на улицата с въздишка.
Аз не правя преценка нито на едното, нито на другото. Вие обаче правите всякакъв род преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и очакванията, нещо повече - именно преценките ви правят нещастни.
Всичко това, взето заедно, е причината за болките ви и от него започва и страданието ви.
И сега се съмняваш, че чуваш гласа на Бога, а не на свръхактивното си въображение. Попита Ме същото и преди. И отговорът Ми е същият. Каква е разликата? Дори и всичко, което казах, да е „погрешно", можеш ли да измислиш по-добър начин да се живее? Отговориш ли си на този въпрос, тогава „погрешно" е правилно и „правилно" е погрешно!
Ще добавя обаче следното, за да ти помогна в собствената ти дилема: недей вярва на нищо, което ти казвам. Просто го живей. Изпитай го. После изживей какъвто искаш друг образец, който ще си построиш. И след това огледай различните си преживявания, за да намериш своята истина.
Един ден, ако имаш доста кураж, ще заживееш в свят, където правенето на любов се смята за по-хубаво от воденето на война. Този ще е денят, в който ще изпиташ радост и наслада."
Бог ни говори непрестанно...
Бог ни говори непрестанно...
"Аз не харесвам страданието и който твърди обратното, не Ме познава.
Страданието не е необходим аспект на човешкото съществуване. Не само че не е необходимо, а е и неразумно, неудобно и опасно за здравето ви.
Питаш ме защо тогава има толкова много страдание? Защо Бог не му сложи край?
Истината е, че съм му сложил край. Вие просто отказвате да използвате инструментите, които съм ви дал, за да го осъзнаете.
Страданието няма нищо общо със събитията, а само с реакцията ти към тези събития.
Случва се просто това, което се случва. Друг въпрос е усещането ти за него.
Дал съм ви инструменти, с които да отвръщате на събитията така, че да намалите и дори да отстраните болката, но вие не ги използвате.
Питаш ме защо не отстраня самите събития. За жалост обаче, Аз не ги контролирам. Събитията са случки във времето и пространството, които вие създавате по избор, и Аз няма никога да се намеся в свободния ви избор. Ако го сторя, бих отстранил самата причина, поради която ви създадох. Но това вече ви обясних.
Вие създавате по своя воля едни от събитията, а други привличате към себе си повече или по-малко несъзнателно. Има събития (към тях спадат големите природни бедствия), които приписвате на „съдбата".
Но даже „съдбата" може да се определи като "резултат от всички мисли навсякъде ". Или с други думи тя е съзнанието на планетата, „груповото съзнание".
Има хора, които казват, че светът съвсем скоро ще „отиде на кино", че екологично умирате, че планетата ви е изправена пред значително геофизично бедствие, земетресения, вулкани, може би даже и промяна в наклона на оста на Земята, но и че колективното съзнание може да промени всичко това и че може Земята да бъде спасена с мислите на всички хора.
Това са мисли, вложени в действие! Ако достатъчно хора навсякъде повярват, че нещо трябва да се направи, за да се помогне на природната среда, вие ще спасите Земята. Но трябва да действате бързо. Толкова голяма вреда е нанесена вече, и то в продължение на толкова дълго време. Само сериозна промяна на поведението ви може да спаси Земята.
Създал съм законите на материалната Вселена достатъчно ясни и разбираеми за всекиго. Причинно-следствените връзки в тях са достатъчно добре разкрити пред физиците и другите ви учени, а чрез тях и пред световните ви лидери. Не е необходимо отново да излагаме тези закони тук.
Но да се върнем към въпроса за страданието. Питаш ме откъде изобщо се е взела идеята, че страданието е нещо добро и че светите хора „страдат в мълчание"?
Светите хора наистина „страдат в мълчание", но това не значи, че страданието е нещо хубаво. Учениците в школата по Майсторство страдат в мълчание, защото разбират, че страданието не е Божият път, а по-скоро - сигурен знак, че има още какво да научат за Божия път и че има още какво да си спомнят.
Истинският Майстор ни най-малко не страда в мълчание, а само изглежда, че страда, без оплаквания. Причината, че истинският Майстор не се оплаква, е, че истинският Майстор не страда, а просто изживява система от събития, които ти би нарекъл непоносими.
Един практикуващ Майстор не говори за страдание, защото ясно разбира силата на Словото. Ето защо избира да не промълви и дума за него. Ние превръщаме в истинско само онова, на което обръщаме внимание. Майсторът го знае. Той се поставя в положение на избор спрямо това, което ще направи реално.
Всички вие го правите от време на време. Сред вас няма някой, който по собствено решение да не е прогонвал главоболие или да не е направил посещението при зъболекар по-безболезнено. Майсторът взима същото решение, но за по-големи неща.
Възможността за страдание съществува, поради простата причина, че не можеш да познаеш и да станеш това, което си, в отсъствието на онова, което не си, както вече ти обясних.
А твърдението, че страданието е нещо добро, е следствие от това, че първоначалната мъдрост за страдане в мълчание дотолкова се е извратила, че сега мнозина вярват (дори няколко религии го проповядват), че страданието е нещо добро, а удоволствието и радостта — лошо. Затова решавате, че ако някой има рак и не казва на никого, той е светец, а ако някоя има (да изберем по-пареща тема) енергична сексуалност и я показва открито, тя е грешница.
Казвам го именно по този начин, за да ти покажа предразсъдъците ви. Не обичате да мислите за жени, имащи енергична сексуалност, още по-малко показващи я открито. По-скоро бихте предпочели да видите мъж, който умира на фронта без въздишка, отколкото жена, която прави любов на улицата с въздишка.
Аз не правя преценка нито на едното, нито на другото. Вие обаче правите всякакъв род преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и очакванията, нещо повече - именно преценките ви правят нещастни.
Всичко това, взето заедно, е причината за болките ви и от него започва и страданието ви.
И сега се съмняваш, че чуваш гласа на Бога, а не на свръхактивното си въображение. Попита Ме същото и преди. И отговорът Ми е същият. Каква е разликата? Дори и всичко, което казах, да е „погрешно", можеш ли да измислиш по-добър начин да се живее? Отговориш ли си на този въпрос, тогава „погрешно" е правилно и „правилно" е погрешно!
Ще добавя обаче следното, за да ти помогна в собствената ти дилема: недей вярва на нищо, което ти казвам. Просто го живей. Изпитай го. После изживей какъвто искаш друг образец, който ще си построиш. И след това огледай различните си преживявания, за да намериш своята истина.
Един ден, ако имаш доста кураж, ще заживееш в свят, където правенето на любов се смята за по-хубаво от воденето на война. Този ще е денят, в който ще изпиташ радост и наслада."
Бог ни говори непрестанно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар