Животът е толкова страшен! И толкова объркващ. Ех, да можеше нещата да бъдат по-ясни!

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

Няма нищо страшно в живота, ако не си привързан към резултатите. Избирай, но недей да искаш. Казваш, че това е лесно за хора, нямащи до себе си никой, който да зависи от тях и питаш какво ще стане, ако имаш съпруга и деца? Пътят на семейния винаги е бил изпълнен с много предизвикателства. Може би даже с най-големите. Лесно е да „не искаш нищо", когато се грижиш само за себе си. Когато си обкръжен от хора, които обичаш, естествено е да искаш най-доброто за тях.

Боли те, когато не можеш да им дадеш всичко, което искаш да имат - хубав дом, прилични дрехи, достатъчно храна. Чувстваш се, като че ли си се борил цели двадесет години само за да свържеш двата края. И все още нямаш с какво да се похвалиш. Говориш за материално богатство, макар че имаш предвид само някои основни неща, които човек би желал да предаде на децата си, както и някои от най-простите неща, които човек би желал да осигури на съпругата си. Виждаш житейската си служба в осигуряването на всички тези неща. Така ли си представяш своята цел в живота?

Добре, тогава да се върнем назад.

В какво виждаш смисъла и целта на живота си? Имал си множество различни отговори през годините. Кой е отговорът ти сега? Какъв е отговорът, който би искал да видиш?

Твоята истина е, че би искал да сториш повече от това просто да оцелееш. Занимавал си се със задачата за оцеляване през всичките тези години. Забелязваш, че си все още тук. Но би искал битката за оцеляване да свърши. Виждаш, че даже преживяването от днес за утре продължава да е борба. Би искал да направиш нещо повече от това просто да оцеляваш. Би желал да преуспееш, да имаш достатъчно, за да не се притесняваш откъде ще дойде следващият ти лев, да не се чувстваш напрегнат и в постоянно стресово състояние от това, дали ще успееш да си платиш наема или телефонната сметка...

Ще отговоря на истината ти изречение по изречение, за да проследим по-лесно всичко.

"В духовната игра" едва си се докоснал до очертанията й. (Това между другото не е „плясване по дупето", а просто споделяне на истината.) Признавам, че в продължение на две десетилетия си поглеждал към нея, флиртувал си с нея, експериментирал си от време на време ..., но не съм почувствал, че истински (най-истински) си се посветил на играта, освен напоследък.

Нека да сме наясно, че „да бъдеш в духовната игра" значи да посветиш голото си съзнание, цялото си тяло и цялата си душа на процеса за сътворяване на Себе си в образа и по подобието на Бога.

Това е процесът на себеосъзнаване, за който са писали източните мистици. Процесът на спасение, на който е посветена западната теология.

Това е ежедневен, ежечасов, ежеминутен акт на върховно съзнание. Избиране отново и отново всеки миг. Непрекъснато творение. Съзнателно творение. Творение с цел. Това значи използване на инструментите за творение, които обсъдихме, и то съзнателно използване с възвишено намерение.

Това значи „да играеш в духовната игра". Сега ми кажи колко време наистина си бил в нея, но недей отива от едната в другата крайност и недей да бъдеш прекалено строг към себе си. Посветил си се на процеса и всъщност си се занимавал с него повече, отколкото си приписваш. Но далеч не си го правил в продължение на целия си съзнателен живот досега. В крайна сметка колко дълго си бил свързан с него е без значение. Занимаваш ли се с него сега? Само това има значение.

Искаш да видим „докъде те е докарала духовната игра" и описваш себе си, като да си на една крачка „от приюта за бедни".

Поглеждам те и виждам нещо съвсем различно. Виждам личност, която е на една крачка от богатството! Ти имаш усещането, че си на една заплата разстояние от забравата, а Аз те виждам на една заплата разстояние от нирвана. Разбира се, много зависи от това. какво възприемаш като „заплащане", което получаваш и за какво в крайна сметка работиш.

Ако предметът на живота ти е да придобиеш онова, което наричаш сигурност, разбирам и виждам защо се чувстваш „на една заплата разстояние от приюта за бедни". Но даже и тази оценка може да бъде коригирана. Защото с Моето заплащане всички добри неща идват при теб - включително изживяването да се чувстваш сигурен в материалния свят.

Моето заплащане (отплатата, която получаваш, когато „работиш за" Мен) осигурява много повече от духовен комфорт. Физическото удобство също може да бъде твое. Иронията във всичко това е, че след като веднъж си изпитал духовния комфорт, осигурен от Моята отплата, последното нещо, за което ще се безпокоиш, е физическото удобство.

Дори и физическото удобство за членовете на семейството ти вече няма да ти бъде грижа, защото щом веднъж си се издигнал до нивото на Божието съзнание, ще разбереш, че не си отговорен за никоя друга човешка душа и въпреки че е препоръчително да пожелаеш всяка душа да живее в удобство, всяка душа трябва да избере (и избира) собствената си съдба във всеки настоящ момент.

Ясно е, че не е най-виеш акт преднамерено да оскърбиш или да погубиш другиго. Ясно е също, че е еднакво неподходящо да пренебрегнеш нуждите на онези, които си подпомогнал да станат зависими от теб.

Задачата ти е да ги направиш независими; да ги научиш колкото се може по-бързо и по-пълноценно как да се справят без теб. Ти изобщо не им правиш услуга, докато се нуждаят от теб, за да оцелеят. Благослови ги обаче истински в мига, в който осъзнаят, че ти не си им нужен.

По същия начин най-великият миг за Бога е мигът, в който вие осъзнаете, че Бог не ви е нужен.

Знам, знам ... това е антитеза на всичко, което някога са те учили. И все пак учителите ти са ти разказвали за разярен Бог. за ревнив Бог, за Бог, който има нужда да се нуждаят от него. Това изобщо не е Бог, а е някакъв невротичен заместител на онова, което би трябвало да бъде божество.

Истински Майстор Учител е не онзи, който има най-много ученици, а този, който създава най-много Майстори.

Истински водач е не онзи, който има най-много последователи, а този, който създава най-много водачи.

Истински крал е не онзи, който има най-много поданици, а този, който заведе най-много от тях до величието.

Истински учител е не онзи, който има най-много знание, а този, който помогне на най-много други да имат знание.

И истински Бог е не онзи, който има най-много слуги, а Този, който служи най-много, правейки всички други Богове.

Това е едновременно и целта, и славата на Бога: всички ще престанат да Му бъдат поданици и всички ще знаят Бога не като нещо недостижимо, а като нещо неизбежно.

Ще сторя така, че да можеш да го разбереш: щастливата ти съдба е неизбежна. Не можеш да не бъдеш „спасен". Никъде няма ад, освен в незнанието на този факт.

И така, родители, съпруги и близки би трябвало да се стремят да превърнат обичта ти не в лепило, което слепва, а по-скоро в магнит, който най-напред привлича и след това се обръща и изтласква, за да не могат онези, които са привлечени, да започнат да вярват, че е необходимо да са залепени за теб, за да оцелеят. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Нищо не може да бъде по-вредно за другия.

Остави обичта си да изтласка обичаните от теб към света и към пълното изживяване на това кои са те. Така ще си обичал истински.

Голямо предизвикателство е пътеката на семейния човек. Осеяна е с много отклонения и много светски грижи. Никоя от тях не безпокои аскета. Донесли са му хлябът и водата, дали са му скромният одър, на който да почине, и така той може да посвети всичките си часове на молитва, медитация и размисъл за божественото. Колко лесно е да видиш божественото при такива обстоятелства! Каква проста задача! Но дай на някого съпруга и деца! Виж божественото в бебето, което има нужда от преповиване в З часа сутринта. Виж божественото в сметката, която трябва да бъде платена на всяко първо число от месеца. Разпознай ръката на Бога в болестта, която отнема съпругата ти, в работата, която си загубил, в треската на детето си, в болката на родител. Сега вече говорим за святост.

Разбирам изтощението ти. Знам, че си изморен от битката. И все пак ти казвам: когато Ме следваш, битката изчезва. Живей в своето Божие пространство и събитията ще станат благословии - всичките до едно!

Бог ни говори непрестанно...

Страданието ли е пътят към Бога?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

"Аз не харесвам страданието и който твърди обратното, не Ме познава.

Страданието не е необходим аспект на човешкото съществуване. Не само че не е необходимо, а е и неразумно, неудобно и опасно за здравето ви.
Питаш ме защо тогава има толкова много страдание? Защо Бог не му сложи край? 

Истината е, че съм му сложил край. Вие просто отказвате да използвате инструментите, които съм  ви дал, за да го осъзнаете.

Страданието няма нищо общо със събитията, а само с реакцията ти към тези събития.

Случва се просто това, което се случва. Друг въпрос е усещането ти за него.

Дал съм ви инструменти, с които да отвръщате на събитията така, че да намалите и дори да отстраните болката, но вие не ги използвате.

Питаш ме защо не отстраня самите събития. За жалост обаче, Аз не ги контролирам. Събитията са случки във времето и пространството, които вие създавате по избор, и Аз няма никога да се намеся в свободния ви избор. Ако го сторя, бих отстранил самата причина, поради която ви създадох. Но това вече ви обясних.

Вие създавате по своя воля едни от събитията, а други привличате към себе си повече или по-малко несъзнателно. Има събития (към тях спадат големите природни бедствия), които приписвате на „съдбата".
Но даже „съдбата" може да се определи като "резултат от всички мисли навсякъде ". Или с други думи тя е съзнанието на планетата, „груповото съзнание".

Има хора, които казват, че светът съвсем скоро ще „отиде на кино", че екологично умирате, че планетата ви е изправена пред значително геофизично бедствие, земетресения, вулкани, може би даже и промяна в наклона на оста на Земята, но и че колективното съзнание може да промени всичко това и че може Земята да бъде спасена с мислите на всички хора. 

Това са мисли, вложени в действие! Ако достатъчно хора навсякъде повярват, че нещо трябва да се направи, за да се помогне на природната среда, вие ще спасите Земята. Но трябва да действате бързо. Толкова голяма вреда е нанесена вече, и то в продължение на толкова дълго време. Само сериозна промяна на поведението ви може да спаси Земята.

Създал съм законите на материалната Вселена достатъчно ясни и разбираеми за всекиго. Причинно-следствените връзки в тях са достатъчно добре разкрити пред физиците и другите ви учени, а чрез тях и пред световните ви лидери. Не е необходимо отново да излагаме тези закони тук.

Но да се върнем към въпроса за страданието. Питаш ме откъде изобщо се е взела идеята, че страданието е нещо добро и че светите хора „страдат в мълчание"?
Светите хора наистина „страдат в мълчание", но това не значи, че страданието е нещо хубаво. Учениците в школата по Майсторство страдат в мълчание, защото разбират, че страданието не е Божият път, а по-скоро - сигурен знак, че има още какво да научат за Божия път и че има още какво да си спомнят.

Истинският Майстор ни най-малко не страда в мълчание, а само изглежда, че страда, без оплаквания. Причината, че истинският Майстор не се оплаква, е, че истинският Майстор не страда, а просто изживява система от събития, които ти би нарекъл непоносими.

Един практикуващ Майстор не говори за страдание, защото ясно разбира силата на Словото. Ето защо избира да не промълви и дума за него. Ние превръщаме в истинско само онова, на което обръщаме внимание. Майсторът го знае. Той се поставя в положение на избор спрямо това, което ще направи реално.

Всички вие го правите от време на време. Сред вас няма някой, който по собствено решение да не е прогонвал главоболие или да не е направил посещението при зъболекар по-безболезнено. Майсторът взима същото решение, но за по-големи неща.

Възможността за страдание съществува, поради простата причина, че не можеш да познаеш и да станеш това, което си, в отсъствието на онова, което не си, както вече ти обясних.

А твърдението, че страданието е нещо добро, е следствие от това, че първоначалната мъдрост за страдане в мълчание дотолкова се е извратила, че сега мнозина вярват (дори няколко религии го проповядват), че страданието е нещо добро, а удоволствието и радостта — лошо. Затова решавате, че ако някой има рак и не казва на никого, той е светец, а ако някоя има (да изберем по-пареща тема) енергична сексуалност и я показва открито, тя е грешница.

Казвам го именно по този начин, за да ти покажа предразсъдъците ви. Не обичате да мислите за жени, имащи енергична сексуалност, още по-малко показващи я открито. По-скоро бихте предпочели да видите мъж, който умира на фронта без въздишка, отколкото жена, която прави любов на улицата с въздишка.

Аз не правя преценка нито на едното, нито на другото. Вие обаче правите всякакъв род преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и очакванията, нещо повече - именно преценките ви правят нещастни.

Всичко това, взето заедно, е причината за болките ви и от него започва и страданието ви.

И сега се съмняваш, че чуваш гласа на Бога, а не на свръхактивното си въображение. Попита Ме същото и преди. И отговорът Ми е същият. Каква е разликата? Дори и всичко, което казах, да е „погрешно", можеш ли да измислиш по-добър начин да се живее? Отговориш ли си на този въпрос, тогава „погрешно" е правилно и „правилно" е погрешно!

Ще добавя обаче следното, за да ти помогна в собствената ти дилема: недей вярва на нищо, което ти казвам. Просто го живей. Изпитай го. После изживей какъвто искаш друг образец, който ще си построиш. И след това огледай различните си преживявания, за да намериш своята истина.

Един ден, ако имаш доста кураж, ще заживееш в свят, където правенето на любов се смята за по-хубаво от воденето на война. Този ще е денят, в който ще изпиташ радост и наслада."

Бог ни говори непрестанно...

Защо онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито, а онова, към което погледнеш, изчезва?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

"Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Самият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъхнеш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш.

Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчезва. Или иначе казано, престава да задържа илюзорната си форма.

Ако погледнеш нещо, ако наистина го погледнеш, ще видиш направо през него и през всякаква илюзия, която е там, като пред погледа ти няма да остане нищо друго, освен абсолютна реалност. В лицето на абсолютната реалност твоята илюзия губи силата си. Не може дълго да те задържи в изтощителната си хватка. Ще видиш истината за нея и истината ще те направи свободен.

Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! В твоята действителност няма нищо, в което е нужно да се вкопчваш. И все пак, ако избереш илюзията на живота си пред абсолютната реалност, можеш чисто и просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото начало. По този начин можеш да имаш в живота си каквото си избереш и да отстраниш от живота си каквото не искаш повече да изживяваш.

Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мислиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му. Казах ти, че всяка мисъл е творческа.

Ако не искаш нещо, защо да мислиш за него? Без колебание - повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не — както пожелаеш.

Изборът ти е продиктуван от това Кой и Какво мислиш, че Си. Както и: Кой и Какво избираш да бъдеш. Това диктува целия избор - всеки избор, който си направил в живота си. И който някога ще направиш.

Не е вярно, обаче, че пътеката  на  отказалия  се  от светското  е неправилна. Думата „отказал се" има толкова погрешно значение. В действителност ти не можеш да се откажеш от нищо, защото ако се съпротивляваш на нещо, то става по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се отказва, а просто прави различен избор. Това е акт на придвижване към нещо, а не избягване на нещо.

Не можеш да избягаш от нещо, защото то ще те преследва навсякъде. Следователно не се съпротивлявай на изкушенията, а просто отвърни глава от тях. Обърни се към Мен и загърби всичко, което не прилича на Мен.

Но знай, че неправилен път не съществува, защото в това пътешествие не можеш да не стигнеш там, за където си тръгнал.

Просто е въпрос на скорост, т.е. кога ще пристигнеш, но дори и това е илюзия, защото не съществува нито „кога", нито „преди" или „после". Съществува единствено сега - един безкраен миг на вечността, в който изпитваш себе си.

Не трябва се тревожиш изобщо за което и да е от нещата, които правиш. Но би сполучил, ако бъдеш наблюдателен. Просто обръщай внимание на това кой си, какво правиш, какво имаш и проверявай дали то ти върши работа.

Смисълът на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се намираш винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш - кой и какво си и след това да го изживяваш."

Бог ни говори непрестанно...

В истинския духовен живот необходимо ли е да се откажеш от светското?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

"Да, защото в крайна сметка Духът се отказва от неистинското, а в живота, който водиш, нищо не е истинско, освен връзката ти с Мен. Но отказването в класическия смисъл на себеотричане не е необходим.
Един истински Учител не се отказва от нищо. Истинският Учител просто го оставя настрана, както би направил с всяко нещо, което вече не използва.

Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си. Аз казвам просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто — като радостно упражнение.

Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва да преодолееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и приемеш. Онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито. Онова, към което погледнеш, изчезва.

Онези, които толкова сериозно се стремят да преодолеят всички земни страсти, често го правят до такава степен, че то става тяхна страст. Те изпитват "страст към Бога" - страст да Го познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга не я премахваш.

Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й обърни внимание и виж дали ти служи, като имаш предвид кой искаш да бъдеш.

Запомни: ти постоянно си в процес на себесътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това към какво изпитваш страст.

Често някой, който върви по тъй наречената от тебе духовна пътека, изглежда като че ли се е отказал от всички земни страсти и всички човешки желания. Всъщност, единственото, което е направил, е да ги разбере, да види илюзията и да се отдръпне от страстите, които вече не му служат - като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е донесла шанса да бъде напълно свободен.

Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие. Тя захранва двигателя на творението. Тя превръща идеите в изживяване.

Страстта е огънят, който ни кара да изразим кои сме в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да отречеш Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.

Отказалият се от светското никога не отрича страстта - той просто отрича привързаността към резултатите. Страстта е любов към действието. Действието е съществуване, но изживяно. А какво се създава често като част от действието? Това е очакването.

Да живееш живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати - това е свободата. Това е „Богоподобие". Така живея Аз.

Ни най-малко не Съм привързан към резултатите. Радостта Ми е в сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е решение да бъде отречено действието. 

Отказването от светското  е решение да бъде отречена нуждата от определен резултат. Разликата е огромна.
Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие.Да бъдеш е най-висшето състояние на съществуване. То е най-чистата есенция. То е проявата на Бога „сега-не сега", „всичко-не всичко", „винаги-никога".

Чистото „да бъдеш" е чисто „да бъдеш Бог".

И все пак никога не ни е било достатъчно просто да бъдем. Винаги сме копнели да изживеем Какво Сме, а за него се изисква друга Божествена проява, наречена „действие".

Да кажем, че се намираш в сърцевината на великолепното Себе си - или с други думи в сърцевината на божествената проява, наречена обич. (Това между другото е Истината за теб).

Едно е да бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо обично. Душата копнее да направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в собственото си изживяване. Така тя търси да осъществи най-висшата си идея чрез действие.

Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи страстта и ще унищожиш Бога. Страстта - това е Бог, който ти маха за поздрав.

Забележи обаче: веднъж направил нещо обично, Бог (или Богът в тебе) е осъзнал Себе Си и няма нужда повече от нищо.

Хората, от друга страна, често чувстват нуждата да получат нещо в замяна на инвестицията си. Ако ще обичаме някого, чудесно, но нека и ние получим обич в замяна.

Това не е страст. Това е очакване.

Очакването е най-големият източник на човешко нещастие. То разделя човека от Бога.

Отказалият се от светското търси как да прекрати това разделение чрез преживяване, което някои източни мистици са нарекли 'samadhi'. Това е единство и обединяване с Бога, сливане с божественото.

Следователно, отказалият се от светското се отказва от резултатите, но никога не се отказва от страстта. Разбира се, Учителят знае по интуиция, че страстта е пътят, пътят към Себеосъзнаване.

Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма и живот."

Бог ни говори непрестанно...

Какво трябва да правя (или да не правя) за да отида в Рая?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


""Отиване в рая" не съществува. Съществува само знанието, че вече си там. Говорим за приемане и разбиране, а не за стремеж и борба.

Не можеш да отидеш там, където вече си. За да го направиш, би трябвало да напуснеш мястото, където си, което би провалило целта на пътуването.

Иронията е в убеждението на повечето хора, че трябва да си тръгнат оттам, където са, за да отидат там, където искат да бъдат. Така те напускат рая, за да отидат в рая и минават през ада.

Просветлението означава разбиране, че никъде не трябва да се ходи, нищо не трябва да се прави и не е нужно да бъдеш никой друг освен точно този, който си в момента.

Ти си на път към никъде.

Раят, както ти го наричаш, е никъде, раят е тук и сега. И макар да си чувал това многократно, се питаш защо не го виждаш? Защо  не  го  чувстваш? И защо в света цари такава бъркотия?

Разбирам негодуванието ти. Да се опиташ да проумееш всичко това може да предизвика почти толкова негодувание, колкото и да се опиташ да накараш някой да го проумее.

Нима си представяш, че можеш да изпитваш нещо, което Аз да не мога да изпитвам?

Ще ти кажа следното: всяко твое изживяване е и Мое изживяване. Не виждаш ли, че Аз изживявам Себе Си чрез теб? За какво друго мислиш, че е всичко това?

Ако не сте Вие, Аз не мога да позная Себе Си. Създадох ви, за да мога да знам Кой Съм.

Сега обаче няма да разруша всичките ти илюзии по отношение на Мене в една единствена глава на книгата, и ще ти кажа, че в най-възвишената Си форма, която ти наричаш Бог, Аз не изпитвам негодувание.

Не изпитвам негодувание, не защото не мога, а просто защото така съм избрал. Между другото ти можеш да направиш същия избор.

Не можеш да изпиташ онова, което не знаеш. А не знаеш, че в момента се намираш в „рая", защото не си го изпитал. Виждаш ли как се озоваваш в омагьосан кръг. Не можеш (още не си намерил начин) да изпиташ онова, което не познаваш, а не познаваш онова, което не си изпитал.

Онова, което Просветлението те моли да направиш, е да знаеш нещо, което не си изпитал и така да го изпиташ. Знанието отваря вратите към изживяването, а ти си представяш, че е обратното.

Ти всъщност знаеш много повече, отколкото си изпитал. Просто не знаеш, че го знаеш.

Например знаеш, че има Бог. Но може да не знаеш, че го знаеш. И продължаваш да чакаш изживяването. А през цялото време го имаш. Но да го имаш, без да знаеш за това, е все едно изобщо да го нямаш.

А вместо да се въртим в кръг, може би би трябвало да бъдем самия кръг. Не е необходимо да е омагьосан, може просто да е възвишен."

Бог ни говори непрестанно...

Кой е истинският път към Бога?

Кой е истинският път към Теб? Лишенията ли, както вярват някои йоги? Или страданието? Страдание и служба - те ли са пътят към Бога, както твърдят много привърженици на въздържанието? Дали ще заслужим пътя си към рая, като "бъдем добри", както ни учат толкова много религии? Или сме свободни да действаме както си пожелаем, да нарушаваме или да не зачитаме правилата, да оставим настрана традиционните учения, да се впуснем в задоволяване на собствените си желания и така да намерим Нирвана, както смятат толкова последователи на течението New Age? Къде е пътят? В стриктните морални норми или в "прави, каквото си поискаш"? Къде? В традиционните стойности или в "импровизирай в процеса на правене"? Къде? В "Десетте Божи Заповеди" или в "Седемте стъпки към Просветлението"?

Ще ти отговоря, както ще можеш да ме разбереш най-добре, но веднага ти казвам, че отговорът е у теб самия. Казвам това на всички, които чуват думите Ми и търсят Истината Ми.

На всяко сърце, което пита сериозно „Кой е пътят към Бога?", му се посочва пътят. Дава му се Истината, която да може да почувства вътре в себе си. Елате при Мен по пътеката на сърцето си, а не чрез пътешествието на разума си. Никога няма да Ме откриете в разума си.

За да познаете Бога истински, трябва да излезете извън ума си - „ без-умни ".

Но въпросът ти все пак се нуждае от отговор и Аз няма да го подмина.

Ще започна с твърдение, което ще те сепне и може би ще засегне чувствителността на много хора. Такова нещо като Десетте Божи Заповеди не съществува.

- Божичко! Не съществува?!

Да, не съществува. На кого бих заповядвал? На Себе си? И защо биха били нужни такива заповеди? Каквото поискам, то Е, нали?  Защо ще трябва тогава да заповядвам на когото и да било?

Дори и да бих издавал заповеди, нямаше ли те да бъдат изпълнявани автоматично? Как бих могъл тъй силно да искам нещо да стане по определен начин, че да бих му заповядал и после да седя и да гледам, че то не става по начина, по който съм поискал?

Кой ли цар би постъпил така? Какъв владетел би бил това?

Ще ти кажа обаче следното: Аз не съм нито цар, нито владетел. Аз съм просто (и внушително) Творецът. 

Творецът не владее, а чисто и просто твори, сътворява и продължава да твори.

Аз съм ви сътворил - благословил съм ви по Мой образ и подобие. Дал съм определени обещания и съм поел определени задължения към вас. Казал съм ви с прости думи какво ще стане, когато се свържете с Мен в неразривно цяло.

Ти търсиш пътя сериозно, както го търсеше и Мойсей. Той, точно като тебе, застана пред Мен, молейки Ме да отговоря на въпросите му. "О, Боже на Отците ми" викаше той. „Боже, благоволи да ми покажеш. Дай ми знак, че мога да кажа на хората си! Как да разберем, че сме избрани?"

И Аз дойдох при Мойсея, както сега съм дошъл при теб, с божествено съглашение - обещание завинаги — твърдо поето задължение. „Как мога да съм сигурен?" - жално Ме запита Мойсей. „Можеш, защото Аз ти казах така", отговорих му. „Имаш Думата на Господа Бог." И Думата на Бога не беше заповед, а съглашение. 

Тези са тогава ...

ДЕСЕТТЕ БОЖИ ОБЕЩАНИЯ

Ще познаеш, че вървиш по пътеката към Бога и ще познаеш, че си намерил Бога, защото ще забележиш следните знаци, следните промени у себе си:

1. Ще обичаш Бога с цялото си сърце, с цялото си съзнание и с цялата си душа. И няма да има друг Бог, поставен преди Мен. Ще си престанал да боготвориш човешките любов или успех, пари или власт, както и всеки техен символ. Ще оставиш настрана всичко това, както детето оставя играчките си. Не защото са недостойни, а защото си ги надрасъл.

И ще познаеш, че си избрал пътеката към Бога, защото:

2. Няма да използваш напразно името Божие. Нито ще Ме призоваваш за повърхностни неща. Ще разбираш силата на словото и мисълта и няма дори да си помисляш да произнасяш името Божие по неблагочестив начин. Няма напразно да използваш името Ми, защото не можеш. Защото името Ми - Великото „Аз Съм" не се употребява никога напразно (т.е. без резултат), нито някога ще се употребява така. И когато си намерил Бога, ще го знаеш.

Ще ти дам още и следните знаци:

3. Ще запомниш да запазиш ден за Мене и ще го наречеш „свят" (т.е. празник). Така е, за да не останеш задълго в плен на илюзията си, а да успееш да си спомниш кой си. И тогава, не след дълго, ще наречеш всеки ден празник и всеки момент ,,свят".

4. Ще почиташ майка си и баща си; и ще знаеш, че си Син на Бога, когато почиташ своя Бог — Майка и Баща във всичко, което казваш, правиш или мислиш. И почитайки Майката/Баща Бог и твоите майка и баща на Земята (защото те са ти дали живот) ще почиташ и всекиго.

5. Ще познаеш, че си намерил Бога, когато забележиш, че не убиваш (преднамерено, по желание и без причина). Независимо, че ще разбереш как поначало не можеш да прекъснеш ничий живот (целият живот е вечен), ти вече няма по свой избор да прекратиш и нито едно отделно превъплъщение, нито да превръщаш една форма на жива енергия в друга, без да имаш най-свещено оправдание за това. Новото ти благоговение пред живота ще те накара да почиташ всички негови форми - в това число растения, дървета и животни и да им влияеш само в името на най-висше добро.

Ще ти изпратя още и следните знаци, за да разбереш, че вървиш по Божията пътека:

6. Няма да оскверняваш чистотата на обичта с безчестие и измама, защото това е измяна. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма да извършваш такова прелюбодейство.

7. Няма да взимаш нищо, което не е твое, нито ще си служиш с измама, нито ще заговорничиш, нито ще нараняваш някого, за да получиш нещо, защото това би било кражба. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма да крадеш.

Нито ще ...

8. Казваш нещо, което не е истина.

Нито ще: 

9. Пожелаваш съпруга(та) на съседката (съседа) си, тъй като защо би го (я) поискал, когато знаеш, че всички други са твои съпруги (съпрузи)?

10. Пожелаваш благата на съседа си, тъй като защо би ги поискал, след като знаеш, че всички тези блага могат да бъдат твои и всички твои блага принадлежат на света?

Ще познаеш, че си намерил пътеката към Бога, когато забележиш тези знаци. Защото Аз обещавам, че никой, който наистина търси Бога, няма да продължи да върши тези неща. Подобно поведение ще бъде невъзможно.

Това е вашата свобода, а не ограничения. Това са Моите обещания, а не заповеди. Защото Бог не дава заповеди за това, което вече е създал. Бог просто казва на Божиите чеда: ,,Ето как ще познаете, че си идвате в къщи."

Мойсей питаше сериозно: „По какво мога да позная? Дай ми знак." Задаваше същия въпрос, който Ми задаваш сега и ти. Същият въпрос е задаван от всички навсякъде, откакто свят светува. Отговорът ми си остава същият. Но никога не е бил и никога няма да бъде заповед. Защото на кого да заповядвам? И кого да накажа, ако заповедите Ми не бъдат изпълнени?

Нали съществувам само Аз.


Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

Как да вкарам живота си „в правия път"? Как да го накарам да потръгне?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

"Животът е творчество, а не откривателство.

Ти живееш всеки ден, не за да откриеш какво съдържа той за теб, а за да го сътвориш. Ти сътворяваш действителността си във всяка минута (вероятно без да го съзнаваш).

Ето защо е така и ето как точно става:

1. 
Аз съм те създал по образ и подобие Божие.

2. 
Бог е създателят.

3. 
Ти си три същества събрани в едно. Можеш да наричаш тези три аспекта на съществуване, както си поискаш: Отец, Син и Свети дух; съзнание, тяло и дух; свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание.

4. 
Сътворяването е процес, който започва от тези три части на съществото ти. Иначе казано, ти създаваш на три нива.  Уредите  на  сътворяването  са:  мисъл,  слово  и действие.

5. 
Цялото творение започва с мисъл ("Тръгва от Бащата"). След това минава към словото ("Помоли и ще получиш, изречи го и ще бъде сторено"). Най-накрая цялото творение се осъществява в действието ("И Словото бе превърнато в плът и заживя сред нас").

6. 
Онова, за което мислиш, но след това никога не изричаш, твори на едно ниво. Онова, за което мислиш и изричаш, твори на друго ниво. Онова, което мислиш, изричаш и правиш се проявява в действителността ти.

7. 
Да мислиш, изричаш и правиш нещо, в което не вярваш истински, е невъзможно. Следователно процесът на сътворяване трябва да включва пълна увереност (да знаеш). Това значи абсолютна вяра. Не просто надежда, а отвъд надеждата. Това значи да знаеш със сигурност ("Чрез вярата си ще се излекувате"). Следователно частта от творението, наречена дело, винаги съдържа в себе си да знаеш със сигурност. То е да имаш вътрешна яснота, твърда убеденост, пълно приемане на нещо за действителност.

8. 
Състоянието, в което „просто знаеш нещо с дълбока увереност", е състояние на изключителна и силна признателност. То е предварителна благодарност. И това е може би най-значителният ключ към творението: да бъдеш благодарен за творението преди сътворяването му. Да приемеш нещо за даденост по такъв начин, не само че е допустимо, ами е и окуражително. Именно то е сигурният знак за майсторство. Всички Учители знаят предварително, че делото е сторено.

9. 
Празнувай и се наслаждавай на всичко, което създаваш (защото ти вече си го създал!). Да отхвърлиш която и да е част от него, значи да отхвърлиш себе си. Каквото и да е онова, което в момента се представя за твое творение, приеми го за свое, поискай го, благослови го, бъди благодарен за него. Не търси начин да го осъдиш, защото да го осъдиш значи да осъдиш себе си.

10. 
Ако съществува аспект на творението, на който не се наслаждаваш, благослови го и просто го промени. Избери отново. Повикай нова действителност. Потърси нова мисъл. Кажи нова дума. Направи ново нещо. Направи го с величие и останалият свят ще те последва. Помоли го да те последва. Повикай го да те последва. Кажи: „Аз съм Животът и Пътят, следвай ме". Така можеш да проявиш Божията воля „както на Небето, така и на Земята"."

- Ако всичко е толкова просто, ако тези десет правила са всичко, което ни трябва, защо с повечето от нас не се получава по този начин?

"За всички ви се получава по този начин. Някои от вас използват „системата" в пълно съзнание, други я използват несъзнателно, без дори да имат представа какво правят. Някои от вас вървят в будно състояние, а други са сомнамбули. Но всички вие сътворявате действителността си (сътворявате я, не я откривате!), използвайки силата, която съм ви дал и процеса, който току-що описах.

И тъй, попита ме кога животът ти ще ,,потръгне" и Аз ти отговорих. Ще накараш живота си да „потръгне", като най-напред мислите ти за него се изяснят напълно. Мисли какво искаш да бъдеш, да правиш и да имаш. Мисли за това често, докато ти стане съвсем ясно. Когато си го изясниш напълно, не мисли за нищо друго. Недей си представя други възможности.

Изхвърли всички отрицателни мисли от умствените си построения. Откажи се от всякакъв песимизъм. Освободи се от всякакви съмнения. Отхвърли всички страхове. Дисциплинирай разума си да се придържа към първоначалната творческа мисъл.

Когато мислите ти са ясни и твърди, започни да ги изричаш като истини. Кажи ги на глас. Използвай великата команда, която призовава творческата сила: "Аз съм". Използвай "Аз съм" в изявленията си пред другите. 

"Аз съм" е най-силното творческо изявление във Вселената. Каквото и да помислиш, каквото и да кажеш след думите „Аз съм", задвижва точно тези изживявания, повиква ги, донася ги при теб.

Няма друг начин, по който Вселената да узнае как да действа. Няма друг път, по който да знае как да мине. Вселената отвръща на изявлението „Аз съм" така, както духът в бутилка изпълнява желания."

- Казваш „Остави всички съмнения да си отидат, отхвърли всички страхове, откажи се от всякакъв песимизъм" все едно че казваш „иди ми вземи един хляб". Но лесно е да се каже, трудно - да се изпълни. „Изхвърли всички отрицателни мисли от умствените си построения" звучи като „изкачи Еверест преди обяд". Бих го нарекъл доста голяма заръка.

"Да обуздаеш мислите си, да упражниш контрол върху тях не е чак толкова трудно, колкото може би ти изглежда. (И изкачването на Еверест не е толкова трудно). Всичко е въпрос на дисциплина и на намерение.

Първата стъпка е да се научиш да следиш мислите си; да мислиш за какво мислиш.

Когато се уловиш, че ти идват отрицателни мисли мисли, които отричат най-висшата ти идея за нещо, помисли отново! Искам да го направиш буквално. Ако мислиш, че си потиснат, че си „вкиснат" и че нищо добро няма да излезе, помисли пак. Ако мислиш, че светът е лошо място, пълно с отрицателни събития, помисли отново. 

Ако мислиш, че животът ти се разпада на парчета и ако ти изглежда, че никога няма да успееш да го подредиш отново, помисли пак.

Можеш да се тренираш да го правиш. (Виж колко добре си се тренирал да не го правиш!)"

- Благодаря ти. Процесът никога не ми е бил излаган толкова ясно. Ех, да беше толкова лесно да се направи, колкото е да се каже! Но сега си мисля, че поне го разбирам добре.

Ако ти е нужно да преговорим, имаме на разположение няколко живота.

Бог ни говори непрестанно...