Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...
"Да, защото в крайна сметка Духът се отказва от неистинското, а в живота, който водиш, нищо не е истинско, освен връзката ти с Мен. Но отказването в класическия смисъл на себеотричане не е необходим.
Един истински Учител не се отказва от нищо. Истинският Учител просто го оставя настрана, както би направил с всяко нещо, което вече не използва.
Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си. Аз казвам просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто — като радостно упражнение.
Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва да преодолееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и приемеш. Онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито. Онова, към което погледнеш, изчезва.
Онези, които толкова сериозно се стремят да преодолеят всички земни страсти, често го правят до такава степен, че то става тяхна страст. Те изпитват "страст към Бога" - страст да Го познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга не я премахваш.
Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й обърни внимание и виж дали ти служи, като имаш предвид кой искаш да бъдеш.
Запомни: ти постоянно си в процес на себесътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това към какво изпитваш страст.
Често някой, който върви по тъй наречената от тебе духовна пътека, изглежда като че ли се е отказал от всички земни страсти и всички човешки желания. Всъщност, единственото, което е направил, е да ги разбере, да види илюзията и да се отдръпне от страстите, които вече не му служат - като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е донесла шанса да бъде напълно свободен.
Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие. Тя захранва двигателя на творението. Тя превръща идеите в изживяване.
Страстта е огънят, който ни кара да изразим кои сме в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да отречеш Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.
Отказалият се от светското никога не отрича страстта - той просто отрича привързаността към резултатите. Страстта е любов към действието. Действието е съществуване, но изживяно. А какво се създава често като част от действието? Това е очакването.
Да живееш живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати - това е свободата. Това е „Богоподобие". Така живея Аз.
Ни най-малко не Съм привързан към резултатите. Радостта Ми е в сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е решение да бъде отречено действието.
Отказването от светското е решение да бъде отречена нуждата от определен резултат. Разликата е огромна.
Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие.Да бъдеш е най-висшето състояние на съществуване. То е най-чистата есенция. То е проявата на Бога „сега-не сега", „всичко-не всичко", „винаги-никога".
Чистото „да бъдеш" е чисто „да бъдеш Бог".
И все пак никога не ни е било достатъчно просто да бъдем. Винаги сме копнели да изживеем Какво Сме, а за него се изисква друга Божествена проява, наречена „действие".
Да кажем, че се намираш в сърцевината на великолепното Себе си - или с други думи в сърцевината на божествената проява, наречена обич. (Това между другото е Истината за теб).
Едно е да бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо обично. Душата копнее да направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в собственото си изживяване. Така тя търси да осъществи най-висшата си идея чрез действие.
Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи страстта и ще унищожиш Бога. Страстта - това е Бог, който ти маха за поздрав.
Забележи обаче: веднъж направил нещо обично, Бог (или Богът в тебе) е осъзнал Себе Си и няма нужда повече от нищо.
Хората, от друга страна, често чувстват нуждата да получат нещо в замяна на инвестицията си. Ако ще обичаме някого, чудесно, но нека и ние получим обич в замяна.
Това не е страст. Това е очакване.
Очакването е най-големият източник на човешко нещастие. То разделя човека от Бога.
Отказалият се от светското търси как да прекрати това разделение чрез преживяване, което някои източни мистици са нарекли 'samadhi'. Това е единство и обединяване с Бога, сливане с божественото.
Следователно, отказалият се от светското се отказва от резултатите, но никога не се отказва от страстта. Разбира се, Учителят знае по интуиция, че страстта е пътят, пътят към Себеосъзнаване.
Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма и живот."
Бог ни говори непрестанно...
Бог ни говори непрестанно...
"Да, защото в крайна сметка Духът се отказва от неистинското, а в живота, който водиш, нищо не е истинско, освен връзката ти с Мен. Но отказването в класическия смисъл на себеотричане не е необходим.
Един истински Учител не се отказва от нищо. Истинският Учител просто го оставя настрана, както би направил с всяко нещо, което вече не използва.
Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си. Аз казвам просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто — като радостно упражнение.
Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва да преодолееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и приемеш. Онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито. Онова, към което погледнеш, изчезва.
Онези, които толкова сериозно се стремят да преодолеят всички земни страсти, често го правят до такава степен, че то става тяхна страст. Те изпитват "страст към Бога" - страст да Го познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга не я премахваш.
Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й обърни внимание и виж дали ти служи, като имаш предвид кой искаш да бъдеш.
Запомни: ти постоянно си в процес на себесътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това към какво изпитваш страст.
Често някой, който върви по тъй наречената от тебе духовна пътека, изглежда като че ли се е отказал от всички земни страсти и всички човешки желания. Всъщност, единственото, което е направил, е да ги разбере, да види илюзията и да се отдръпне от страстите, които вече не му служат - като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е донесла шанса да бъде напълно свободен.
Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие. Тя захранва двигателя на творението. Тя превръща идеите в изживяване.
Страстта е огънят, който ни кара да изразим кои сме в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да отречеш Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.
Отказалият се от светското никога не отрича страстта - той просто отрича привързаността към резултатите. Страстта е любов към действието. Действието е съществуване, но изживяно. А какво се създава често като част от действието? Това е очакването.
Да живееш живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати - това е свободата. Това е „Богоподобие". Така живея Аз.
Ни най-малко не Съм привързан към резултатите. Радостта Ми е в сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е решение да бъде отречено действието.
Отказването от светското е решение да бъде отречена нуждата от определен резултат. Разликата е огромна.
Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие.Да бъдеш е най-висшето състояние на съществуване. То е най-чистата есенция. То е проявата на Бога „сега-не сега", „всичко-не всичко", „винаги-никога".
Чистото „да бъдеш" е чисто „да бъдеш Бог".
И все пак никога не ни е било достатъчно просто да бъдем. Винаги сме копнели да изживеем Какво Сме, а за него се изисква друга Божествена проява, наречена „действие".
Да кажем, че се намираш в сърцевината на великолепното Себе си - или с други думи в сърцевината на божествената проява, наречена обич. (Това между другото е Истината за теб).
Едно е да бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо обично. Душата копнее да направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в собственото си изживяване. Така тя търси да осъществи най-висшата си идея чрез действие.
Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи страстта и ще унищожиш Бога. Страстта - това е Бог, който ти маха за поздрав.
Забележи обаче: веднъж направил нещо обично, Бог (или Богът в тебе) е осъзнал Себе Си и няма нужда повече от нищо.
Хората, от друга страна, често чувстват нуждата да получат нещо в замяна на инвестицията си. Ако ще обичаме някого, чудесно, но нека и ние получим обич в замяна.
Това не е страст. Това е очакване.
Очакването е най-големият източник на човешко нещастие. То разделя човека от Бога.
Отказалият се от светското търси как да прекрати това разделение чрез преживяване, което някои източни мистици са нарекли 'samadhi'. Това е единство и обединяване с Бога, сливане с божественото.
Следователно, отказалият се от светското се отказва от резултатите, но никога не се отказва от страстта. Разбира се, Учителят знае по интуиция, че страстта е пътят, пътят към Себеосъзнаване.
Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма и живот."
Бог ни говори непрестанно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар