Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...
Няма нищо страшно в живота, ако не си привързан към резултатите. Избирай, но недей да искаш. Казваш, че това е лесно за хора, нямащи до себе си никой, който да зависи от тях и питаш какво ще стане, ако имаш съпруга и деца? Пътят на семейния винаги е бил изпълнен с много предизвикателства. Може би даже с най-големите. Лесно е да „не искаш нищо", когато се грижиш само за себе си. Когато си обкръжен от хора, които обичаш, естествено е да искаш най-доброто за тях.
Боли те, когато не можеш да им дадеш всичко, което искаш да имат - хубав дом, прилични дрехи, достатъчно храна. Чувстваш се, като че ли си се борил цели двадесет години само за да свържеш двата края. И все още нямаш с какво да се похвалиш. Говориш за материално богатство, макар че имаш предвид само някои основни неща, които човек би желал да предаде на децата си, както и някои от най-простите неща, които човек би желал да осигури на съпругата си. Виждаш житейската си служба в осигуряването на всички тези неща. Така ли си представяш своята цел в живота?
Добре, тогава да се върнем назад.
В какво виждаш смисъла и целта на живота си? Имал си множество различни отговори през годините. Кой е отговорът ти сега? Какъв е отговорът, който би искал да видиш?
Твоята истина е, че би искал да сториш повече от това просто да оцелееш. Занимавал си се със задачата за оцеляване през всичките тези години. Забелязваш, че си все още тук. Но би искал битката за оцеляване да свърши. Виждаш, че даже преживяването от днес за утре продължава да е борба. Би искал да направиш нещо повече от това просто да оцеляваш. Би желал да преуспееш, да имаш достатъчно, за да не се притесняваш откъде ще дойде следващият ти лев, да не се чувстваш напрегнат и в постоянно стресово състояние от това, дали ще успееш да си платиш наема или телефонната сметка...
Ще отговоря на истината ти изречение по изречение, за да проследим по-лесно всичко.
"В духовната игра" едва си се докоснал до очертанията й. (Това между другото не е „плясване по дупето", а просто споделяне на истината.) Признавам, че в продължение на две десетилетия си поглеждал към нея, флиртувал си с нея, експериментирал си от време на време ..., но не съм почувствал, че истински (най-истински) си се посветил на играта, освен напоследък.
Нека да сме наясно, че „да бъдеш в духовната игра" значи да посветиш голото си съзнание, цялото си тяло и цялата си душа на процеса за сътворяване на Себе си в образа и по подобието на Бога.
Това е процесът на себеосъзнаване, за който са писали източните мистици. Процесът на спасение, на който е посветена западната теология.
Това е ежедневен, ежечасов, ежеминутен акт на върховно съзнание. Избиране отново и отново всеки миг. Непрекъснато творение. Съзнателно творение. Творение с цел. Това значи използване на инструментите за творение, които обсъдихме, и то съзнателно използване с възвишено намерение.
Това значи „да играеш в духовната игра". Сега ми кажи колко време наистина си бил в нея, но недей отива от едната в другата крайност и недей да бъдеш прекалено строг към себе си. Посветил си се на процеса и всъщност си се занимавал с него повече, отколкото си приписваш. Но далеч не си го правил в продължение на целия си съзнателен живот досега. В крайна сметка колко дълго си бил свързан с него е без значение. Занимаваш ли се с него сега? Само това има значение.
Искаш да видим „докъде те е докарала духовната игра" и описваш себе си, като да си на една крачка „от приюта за бедни".
Поглеждам те и виждам нещо съвсем различно. Виждам личност, която е на една крачка от богатството! Ти имаш усещането, че си на една заплата разстояние от забравата, а Аз те виждам на една заплата разстояние от нирвана. Разбира се, много зависи от това. какво възприемаш като „заплащане", което получаваш и за какво в крайна сметка работиш.
Ако предметът на живота ти е да придобиеш онова, което наричаш сигурност, разбирам и виждам защо се чувстваш „на една заплата разстояние от приюта за бедни". Но даже и тази оценка може да бъде коригирана. Защото с Моето заплащане всички добри неща идват при теб - включително изживяването да се чувстваш сигурен в материалния свят.
Моето заплащане (отплатата, която получаваш, когато „работиш за" Мен) осигурява много повече от духовен комфорт. Физическото удобство също може да бъде твое. Иронията във всичко това е, че след като веднъж си изпитал духовния комфорт, осигурен от Моята отплата, последното нещо, за което ще се безпокоиш, е физическото удобство.
Дори и физическото удобство за членовете на семейството ти вече няма да ти бъде грижа, защото щом веднъж си се издигнал до нивото на Божието съзнание, ще разбереш, че не си отговорен за никоя друга човешка душа и въпреки че е препоръчително да пожелаеш всяка душа да живее в удобство, всяка душа трябва да избере (и избира) собствената си съдба във всеки настоящ момент.
Ясно е, че не е най-виеш акт преднамерено да оскърбиш или да погубиш другиго. Ясно е също, че е еднакво неподходящо да пренебрегнеш нуждите на онези, които си подпомогнал да станат зависими от теб.
Задачата ти е да ги направиш независими; да ги научиш колкото се може по-бързо и по-пълноценно как да се справят без теб. Ти изобщо не им правиш услуга, докато се нуждаят от теб, за да оцелеят. Благослови ги обаче истински в мига, в който осъзнаят, че ти не си им нужен.
По същия начин най-великият миг за Бога е мигът, в който вие осъзнаете, че Бог не ви е нужен.
Знам, знам ... това е антитеза на всичко, което някога са те учили. И все пак учителите ти са ти разказвали за разярен Бог. за ревнив Бог, за Бог, който има нужда да се нуждаят от него. Това изобщо не е Бог, а е някакъв невротичен заместител на онова, което би трябвало да бъде божество.
Истински Майстор Учител е не онзи, който има най-много ученици, а този, който създава най-много Майстори.
Истински водач е не онзи, който има най-много последователи, а този, който създава най-много водачи.
Истински крал е не онзи, който има най-много поданици, а този, който заведе най-много от тях до величието.
Истински учител е не онзи, който има най-много знание, а този, който помогне на най-много други да имат знание.
И истински Бог е не онзи, който има най-много слуги, а Този, който служи най-много, правейки всички други Богове.
Това е едновременно и целта, и славата на Бога: всички ще престанат да Му бъдат поданици и всички ще знаят Бога не като нещо недостижимо, а като нещо неизбежно.
Ще сторя така, че да можеш да го разбереш: щастливата ти съдба е неизбежна. Не можеш да не бъдеш „спасен". Никъде няма ад, освен в незнанието на този факт.
И така, родители, съпруги и близки би трябвало да се стремят да превърнат обичта ти не в лепило, което слепва, а по-скоро в магнит, който най-напред привлича и след това се обръща и изтласква, за да не могат онези, които са привлечени, да започнат да вярват, че е необходимо да са залепени за теб, за да оцелеят. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Нищо не може да бъде по-вредно за другия.
Остави обичта си да изтласка обичаните от теб към света и към пълното изживяване на това кои са те. Така ще си обичал истински.
Голямо предизвикателство е пътеката на семейния човек. Осеяна е с много отклонения и много светски грижи. Никоя от тях не безпокои аскета. Донесли са му хлябът и водата, дали са му скромният одър, на който да почине, и така той може да посвети всичките си часове на молитва, медитация и размисъл за божественото. Колко лесно е да видиш божественото при такива обстоятелства! Каква проста задача! Но дай на някого съпруга и деца! Виж божественото в бебето, което има нужда от преповиване в З часа сутринта. Виж божественото в сметката, която трябва да бъде платена на всяко първо число от месеца. Разпознай ръката на Бога в болестта, която отнема съпругата ти, в работата, която си загубил, в треската на детето си, в болката на родител. Сега вече говорим за святост.
Разбирам изтощението ти. Знам, че си изморен от битката. И все пак ти казвам: когато Ме следваш, битката изчезва. Живей в своето Божие пространство и събитията ще станат благословии - всичките до едно!
Бог ни говори непрестанно...
Бог ни говори непрестанно...
Няма нищо страшно в живота, ако не си привързан към резултатите. Избирай, но недей да искаш. Казваш, че това е лесно за хора, нямащи до себе си никой, който да зависи от тях и питаш какво ще стане, ако имаш съпруга и деца? Пътят на семейния винаги е бил изпълнен с много предизвикателства. Може би даже с най-големите. Лесно е да „не искаш нищо", когато се грижиш само за себе си. Когато си обкръжен от хора, които обичаш, естествено е да искаш най-доброто за тях.
Боли те, когато не можеш да им дадеш всичко, което искаш да имат - хубав дом, прилични дрехи, достатъчно храна. Чувстваш се, като че ли си се борил цели двадесет години само за да свържеш двата края. И все още нямаш с какво да се похвалиш. Говориш за материално богатство, макар че имаш предвид само някои основни неща, които човек би желал да предаде на децата си, както и някои от най-простите неща, които човек би желал да осигури на съпругата си. Виждаш житейската си служба в осигуряването на всички тези неща. Така ли си представяш своята цел в живота?
Добре, тогава да се върнем назад.
В какво виждаш смисъла и целта на живота си? Имал си множество различни отговори през годините. Кой е отговорът ти сега? Какъв е отговорът, който би искал да видиш?
Твоята истина е, че би искал да сториш повече от това просто да оцелееш. Занимавал си се със задачата за оцеляване през всичките тези години. Забелязваш, че си все още тук. Но би искал битката за оцеляване да свърши. Виждаш, че даже преживяването от днес за утре продължава да е борба. Би искал да направиш нещо повече от това просто да оцеляваш. Би желал да преуспееш, да имаш достатъчно, за да не се притесняваш откъде ще дойде следващият ти лев, да не се чувстваш напрегнат и в постоянно стресово състояние от това, дали ще успееш да си платиш наема или телефонната сметка...
Ще отговоря на истината ти изречение по изречение, за да проследим по-лесно всичко.
"В духовната игра" едва си се докоснал до очертанията й. (Това между другото не е „плясване по дупето", а просто споделяне на истината.) Признавам, че в продължение на две десетилетия си поглеждал към нея, флиртувал си с нея, експериментирал си от време на време ..., но не съм почувствал, че истински (най-истински) си се посветил на играта, освен напоследък.
Нека да сме наясно, че „да бъдеш в духовната игра" значи да посветиш голото си съзнание, цялото си тяло и цялата си душа на процеса за сътворяване на Себе си в образа и по подобието на Бога.
Това е процесът на себеосъзнаване, за който са писали източните мистици. Процесът на спасение, на който е посветена западната теология.
Това е ежедневен, ежечасов, ежеминутен акт на върховно съзнание. Избиране отново и отново всеки миг. Непрекъснато творение. Съзнателно творение. Творение с цел. Това значи използване на инструментите за творение, които обсъдихме, и то съзнателно използване с възвишено намерение.
Това значи „да играеш в духовната игра". Сега ми кажи колко време наистина си бил в нея, но недей отива от едната в другата крайност и недей да бъдеш прекалено строг към себе си. Посветил си се на процеса и всъщност си се занимавал с него повече, отколкото си приписваш. Но далеч не си го правил в продължение на целия си съзнателен живот досега. В крайна сметка колко дълго си бил свързан с него е без значение. Занимаваш ли се с него сега? Само това има значение.
Искаш да видим „докъде те е докарала духовната игра" и описваш себе си, като да си на една крачка „от приюта за бедни".
Поглеждам те и виждам нещо съвсем различно. Виждам личност, която е на една крачка от богатството! Ти имаш усещането, че си на една заплата разстояние от забравата, а Аз те виждам на една заплата разстояние от нирвана. Разбира се, много зависи от това. какво възприемаш като „заплащане", което получаваш и за какво в крайна сметка работиш.
Ако предметът на живота ти е да придобиеш онова, което наричаш сигурност, разбирам и виждам защо се чувстваш „на една заплата разстояние от приюта за бедни". Но даже и тази оценка може да бъде коригирана. Защото с Моето заплащане всички добри неща идват при теб - включително изживяването да се чувстваш сигурен в материалния свят.
Моето заплащане (отплатата, която получаваш, когато „работиш за" Мен) осигурява много повече от духовен комфорт. Физическото удобство също може да бъде твое. Иронията във всичко това е, че след като веднъж си изпитал духовния комфорт, осигурен от Моята отплата, последното нещо, за което ще се безпокоиш, е физическото удобство.
Дори и физическото удобство за членовете на семейството ти вече няма да ти бъде грижа, защото щом веднъж си се издигнал до нивото на Божието съзнание, ще разбереш, че не си отговорен за никоя друга човешка душа и въпреки че е препоръчително да пожелаеш всяка душа да живее в удобство, всяка душа трябва да избере (и избира) собствената си съдба във всеки настоящ момент.
Ясно е, че не е най-виеш акт преднамерено да оскърбиш или да погубиш другиго. Ясно е също, че е еднакво неподходящо да пренебрегнеш нуждите на онези, които си подпомогнал да станат зависими от теб.
Задачата ти е да ги направиш независими; да ги научиш колкото се може по-бързо и по-пълноценно как да се справят без теб. Ти изобщо не им правиш услуга, докато се нуждаят от теб, за да оцелеят. Благослови ги обаче истински в мига, в който осъзнаят, че ти не си им нужен.
По същия начин най-великият миг за Бога е мигът, в който вие осъзнаете, че Бог не ви е нужен.
Знам, знам ... това е антитеза на всичко, което някога са те учили. И все пак учителите ти са ти разказвали за разярен Бог. за ревнив Бог, за Бог, който има нужда да се нуждаят от него. Това изобщо не е Бог, а е някакъв невротичен заместител на онова, което би трябвало да бъде божество.
Истински Майстор Учител е не онзи, който има най-много ученици, а този, който създава най-много Майстори.
Истински водач е не онзи, който има най-много последователи, а този, който създава най-много водачи.
Истински крал е не онзи, който има най-много поданици, а този, който заведе най-много от тях до величието.
Истински учител е не онзи, който има най-много знание, а този, който помогне на най-много други да имат знание.
И истински Бог е не онзи, който има най-много слуги, а Този, който служи най-много, правейки всички други Богове.
Това е едновременно и целта, и славата на Бога: всички ще престанат да Му бъдат поданици и всички ще знаят Бога не като нещо недостижимо, а като нещо неизбежно.
Ще сторя така, че да можеш да го разбереш: щастливата ти съдба е неизбежна. Не можеш да не бъдеш „спасен". Никъде няма ад, освен в незнанието на този факт.
И така, родители, съпруги и близки би трябвало да се стремят да превърнат обичта ти не в лепило, което слепва, а по-скоро в магнит, който най-напред привлича и след това се обръща и изтласква, за да не могат онези, които са привлечени, да започнат да вярват, че е необходимо да са залепени за теб, за да оцелеят. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Нищо не може да бъде по-вредно за другия.
Остави обичта си да изтласка обичаните от теб към света и към пълното изживяване на това кои са те. Така ще си обичал истински.
Голямо предизвикателство е пътеката на семейния човек. Осеяна е с много отклонения и много светски грижи. Никоя от тях не безпокои аскета. Донесли са му хлябът и водата, дали са му скромният одър, на който да почине, и така той може да посвети всичките си часове на молитва, медитация и размисъл за божественото. Колко лесно е да видиш божественото при такива обстоятелства! Каква проста задача! Но дай на някого съпруга и деца! Виж божественото в бебето, което има нужда от преповиване в З часа сутринта. Виж божественото в сметката, която трябва да бъде платена на всяко първо число от месеца. Разпознай ръката на Бога в болестта, която отнема съпругата ти, в работата, която си загубил, в треската на детето си, в болката на родител. Сега вече говорим за святост.
Разбирам изтощението ти. Знам, че си изморен от битката. И все пак ти казвам: когато Ме следваш, битката изчезва. Живей в своето Божие пространство и събитията ще станат благословии - всичките до едно!
Бог ни говори непрестанно...
