Страданието ли е пътят към Бога?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

"Аз не харесвам страданието и който твърди обратното, не Ме познава.

Страданието не е необходим аспект на човешкото съществуване. Не само че не е необходимо, а е и неразумно, неудобно и опасно за здравето ви.
Питаш ме защо тогава има толкова много страдание? Защо Бог не му сложи край? 

Истината е, че съм му сложил край. Вие просто отказвате да използвате инструментите, които съм  ви дал, за да го осъзнаете.

Страданието няма нищо общо със събитията, а само с реакцията ти към тези събития.

Случва се просто това, което се случва. Друг въпрос е усещането ти за него.

Дал съм ви инструменти, с които да отвръщате на събитията така, че да намалите и дори да отстраните болката, но вие не ги използвате.

Питаш ме защо не отстраня самите събития. За жалост обаче, Аз не ги контролирам. Събитията са случки във времето и пространството, които вие създавате по избор, и Аз няма никога да се намеся в свободния ви избор. Ако го сторя, бих отстранил самата причина, поради която ви създадох. Но това вече ви обясних.

Вие създавате по своя воля едни от събитията, а други привличате към себе си повече или по-малко несъзнателно. Има събития (към тях спадат големите природни бедствия), които приписвате на „съдбата".
Но даже „съдбата" може да се определи като "резултат от всички мисли навсякъде ". Или с други думи тя е съзнанието на планетата, „груповото съзнание".

Има хора, които казват, че светът съвсем скоро ще „отиде на кино", че екологично умирате, че планетата ви е изправена пред значително геофизично бедствие, земетресения, вулкани, може би даже и промяна в наклона на оста на Земята, но и че колективното съзнание може да промени всичко това и че може Земята да бъде спасена с мислите на всички хора. 

Това са мисли, вложени в действие! Ако достатъчно хора навсякъде повярват, че нещо трябва да се направи, за да се помогне на природната среда, вие ще спасите Земята. Но трябва да действате бързо. Толкова голяма вреда е нанесена вече, и то в продължение на толкова дълго време. Само сериозна промяна на поведението ви може да спаси Земята.

Създал съм законите на материалната Вселена достатъчно ясни и разбираеми за всекиго. Причинно-следствените връзки в тях са достатъчно добре разкрити пред физиците и другите ви учени, а чрез тях и пред световните ви лидери. Не е необходимо отново да излагаме тези закони тук.

Но да се върнем към въпроса за страданието. Питаш ме откъде изобщо се е взела идеята, че страданието е нещо добро и че светите хора „страдат в мълчание"?
Светите хора наистина „страдат в мълчание", но това не значи, че страданието е нещо хубаво. Учениците в школата по Майсторство страдат в мълчание, защото разбират, че страданието не е Божият път, а по-скоро - сигурен знак, че има още какво да научат за Божия път и че има още какво да си спомнят.

Истинският Майстор ни най-малко не страда в мълчание, а само изглежда, че страда, без оплаквания. Причината, че истинският Майстор не се оплаква, е, че истинският Майстор не страда, а просто изживява система от събития, които ти би нарекъл непоносими.

Един практикуващ Майстор не говори за страдание, защото ясно разбира силата на Словото. Ето защо избира да не промълви и дума за него. Ние превръщаме в истинско само онова, на което обръщаме внимание. Майсторът го знае. Той се поставя в положение на избор спрямо това, което ще направи реално.

Всички вие го правите от време на време. Сред вас няма някой, който по собствено решение да не е прогонвал главоболие или да не е направил посещението при зъболекар по-безболезнено. Майсторът взима същото решение, но за по-големи неща.

Възможността за страдание съществува, поради простата причина, че не можеш да познаеш и да станеш това, което си, в отсъствието на онова, което не си, както вече ти обясних.

А твърдението, че страданието е нещо добро, е следствие от това, че първоначалната мъдрост за страдане в мълчание дотолкова се е извратила, че сега мнозина вярват (дори няколко религии го проповядват), че страданието е нещо добро, а удоволствието и радостта — лошо. Затова решавате, че ако някой има рак и не казва на никого, той е светец, а ако някоя има (да изберем по-пареща тема) енергична сексуалност и я показва открито, тя е грешница.

Казвам го именно по този начин, за да ти покажа предразсъдъците ви. Не обичате да мислите за жени, имащи енергична сексуалност, още по-малко показващи я открито. По-скоро бихте предпочели да видите мъж, който умира на фронта без въздишка, отколкото жена, която прави любов на улицата с въздишка.

Аз не правя преценка нито на едното, нито на другото. Вие обаче правите всякакъв род преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и очакванията, нещо повече - именно преценките ви правят нещастни.

Всичко това, взето заедно, е причината за болките ви и от него започва и страданието ви.

И сега се съмняваш, че чуваш гласа на Бога, а не на свръхактивното си въображение. Попита Ме същото и преди. И отговорът Ми е същият. Каква е разликата? Дори и всичко, което казах, да е „погрешно", можеш ли да измислиш по-добър начин да се живее? Отговориш ли си на този въпрос, тогава „погрешно" е правилно и „правилно" е погрешно!

Ще добавя обаче следното, за да ти помогна в собствената ти дилема: недей вярва на нищо, което ти казвам. Просто го живей. Изпитай го. После изживей какъвто искаш друг образец, който ще си построиш. И след това огледай различните си преживявания, за да намериш своята истина.

Един ден, ако имаш доста кураж, ще заживееш в свят, където правенето на любов се смята за по-хубаво от воденето на война. Този ще е денят, в който ще изпиташ радост и наслада."

Бог ни говори непрестанно...

Защо онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито, а онова, към което погледнеш, изчезва?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

"Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Самият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъхнеш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш.

Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчезва. Или иначе казано, престава да задържа илюзорната си форма.

Ако погледнеш нещо, ако наистина го погледнеш, ще видиш направо през него и през всякаква илюзия, която е там, като пред погледа ти няма да остане нищо друго, освен абсолютна реалност. В лицето на абсолютната реалност твоята илюзия губи силата си. Не може дълго да те задържи в изтощителната си хватка. Ще видиш истината за нея и истината ще те направи свободен.

Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! В твоята действителност няма нищо, в което е нужно да се вкопчваш. И все пак, ако избереш илюзията на живота си пред абсолютната реалност, можеш чисто и просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото начало. По този начин можеш да имаш в живота си каквото си избереш и да отстраниш от живота си каквото не искаш повече да изживяваш.

Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мислиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му. Казах ти, че всяка мисъл е творческа.

Ако не искаш нещо, защо да мислиш за него? Без колебание - повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не — както пожелаеш.

Изборът ти е продиктуван от това Кой и Какво мислиш, че Си. Както и: Кой и Какво избираш да бъдеш. Това диктува целия избор - всеки избор, който си направил в живота си. И който някога ще направиш.

Не е вярно, обаче, че пътеката  на  отказалия  се  от светското  е неправилна. Думата „отказал се" има толкова погрешно значение. В действителност ти не можеш да се откажеш от нищо, защото ако се съпротивляваш на нещо, то става по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се отказва, а просто прави различен избор. Това е акт на придвижване към нещо, а не избягване на нещо.

Не можеш да избягаш от нещо, защото то ще те преследва навсякъде. Следователно не се съпротивлявай на изкушенията, а просто отвърни глава от тях. Обърни се към Мен и загърби всичко, което не прилича на Мен.

Но знай, че неправилен път не съществува, защото в това пътешествие не можеш да не стигнеш там, за където си тръгнал.

Просто е въпрос на скорост, т.е. кога ще пристигнеш, но дори и това е илюзия, защото не съществува нито „кога", нито „преди" или „после". Съществува единствено сега - един безкраен миг на вечността, в който изпитваш себе си.

Не трябва се тревожиш изобщо за което и да е от нещата, които правиш. Но би сполучил, ако бъдеш наблюдателен. Просто обръщай внимание на това кой си, какво правиш, какво имаш и проверявай дали то ти върши работа.

Смисълът на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се намираш винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш - кой и какво си и след това да го изживяваш."

Бог ни говори непрестанно...

В истинския духовен живот необходимо ли е да се откажеш от светското?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

"Да, защото в крайна сметка Духът се отказва от неистинското, а в живота, който водиш, нищо не е истинско, освен връзката ти с Мен. Но отказването в класическия смисъл на себеотричане не е необходим.
Един истински Учител не се отказва от нищо. Истинският Учител просто го оставя настрана, както би направил с всяко нещо, което вече не използва.

Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си. Аз казвам просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто — като радостно упражнение.

Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва да преодолееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и приемеш. Онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито. Онова, към което погледнеш, изчезва.

Онези, които толкова сериозно се стремят да преодолеят всички земни страсти, често го правят до такава степен, че то става тяхна страст. Те изпитват "страст към Бога" - страст да Го познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга не я премахваш.

Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й обърни внимание и виж дали ти служи, като имаш предвид кой искаш да бъдеш.

Запомни: ти постоянно си в процес на себесътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това към какво изпитваш страст.

Често някой, който върви по тъй наречената от тебе духовна пътека, изглежда като че ли се е отказал от всички земни страсти и всички човешки желания. Всъщност, единственото, което е направил, е да ги разбере, да види илюзията и да се отдръпне от страстите, които вече не му служат - като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е донесла шанса да бъде напълно свободен.

Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие. Тя захранва двигателя на творението. Тя превръща идеите в изживяване.

Страстта е огънят, който ни кара да изразим кои сме в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да отречеш Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.

Отказалият се от светското никога не отрича страстта - той просто отрича привързаността към резултатите. Страстта е любов към действието. Действието е съществуване, но изживяно. А какво се създава често като част от действието? Това е очакването.

Да живееш живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати - това е свободата. Това е „Богоподобие". Така живея Аз.

Ни най-малко не Съм привързан към резултатите. Радостта Ми е в сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е решение да бъде отречено действието. 

Отказването от светското  е решение да бъде отречена нуждата от определен резултат. Разликата е огромна.
Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие.Да бъдеш е най-висшето състояние на съществуване. То е най-чистата есенция. То е проявата на Бога „сега-не сега", „всичко-не всичко", „винаги-никога".

Чистото „да бъдеш" е чисто „да бъдеш Бог".

И все пак никога не ни е било достатъчно просто да бъдем. Винаги сме копнели да изживеем Какво Сме, а за него се изисква друга Божествена проява, наречена „действие".

Да кажем, че се намираш в сърцевината на великолепното Себе си - или с други думи в сърцевината на божествената проява, наречена обич. (Това между другото е Истината за теб).

Едно е да бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо обично. Душата копнее да направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в собственото си изживяване. Така тя търси да осъществи най-висшата си идея чрез действие.

Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи страстта и ще унищожиш Бога. Страстта - това е Бог, който ти маха за поздрав.

Забележи обаче: веднъж направил нещо обично, Бог (или Богът в тебе) е осъзнал Себе Си и няма нужда повече от нищо.

Хората, от друга страна, често чувстват нуждата да получат нещо в замяна на инвестицията си. Ако ще обичаме някого, чудесно, но нека и ние получим обич в замяна.

Това не е страст. Това е очакване.

Очакването е най-големият източник на човешко нещастие. То разделя човека от Бога.

Отказалият се от светското търси как да прекрати това разделение чрез преживяване, което някои източни мистици са нарекли 'samadhi'. Това е единство и обединяване с Бога, сливане с божественото.

Следователно, отказалият се от светското се отказва от резултатите, но никога не се отказва от страстта. Разбира се, Учителят знае по интуиция, че страстта е пътят, пътят към Себеосъзнаване.

Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма и живот."

Бог ни говори непрестанно...

Какво трябва да правя (или да не правя) за да отида в Рая?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


""Отиване в рая" не съществува. Съществува само знанието, че вече си там. Говорим за приемане и разбиране, а не за стремеж и борба.

Не можеш да отидеш там, където вече си. За да го направиш, би трябвало да напуснеш мястото, където си, което би провалило целта на пътуването.

Иронията е в убеждението на повечето хора, че трябва да си тръгнат оттам, където са, за да отидат там, където искат да бъдат. Така те напускат рая, за да отидат в рая и минават през ада.

Просветлението означава разбиране, че никъде не трябва да се ходи, нищо не трябва да се прави и не е нужно да бъдеш никой друг освен точно този, който си в момента.

Ти си на път към никъде.

Раят, както ти го наричаш, е никъде, раят е тук и сега. И макар да си чувал това многократно, се питаш защо не го виждаш? Защо  не  го  чувстваш? И защо в света цари такава бъркотия?

Разбирам негодуванието ти. Да се опиташ да проумееш всичко това може да предизвика почти толкова негодувание, колкото и да се опиташ да накараш някой да го проумее.

Нима си представяш, че можеш да изпитваш нещо, което Аз да не мога да изпитвам?

Ще ти кажа следното: всяко твое изживяване е и Мое изживяване. Не виждаш ли, че Аз изживявам Себе Си чрез теб? За какво друго мислиш, че е всичко това?

Ако не сте Вие, Аз не мога да позная Себе Си. Създадох ви, за да мога да знам Кой Съм.

Сега обаче няма да разруша всичките ти илюзии по отношение на Мене в една единствена глава на книгата, и ще ти кажа, че в най-възвишената Си форма, която ти наричаш Бог, Аз не изпитвам негодувание.

Не изпитвам негодувание, не защото не мога, а просто защото така съм избрал. Между другото ти можеш да направиш същия избор.

Не можеш да изпиташ онова, което не знаеш. А не знаеш, че в момента се намираш в „рая", защото не си го изпитал. Виждаш ли как се озоваваш в омагьосан кръг. Не можеш (още не си намерил начин) да изпиташ онова, което не познаваш, а не познаваш онова, което не си изпитал.

Онова, което Просветлението те моли да направиш, е да знаеш нещо, което не си изпитал и така да го изпиташ. Знанието отваря вратите към изживяването, а ти си представяш, че е обратното.

Ти всъщност знаеш много повече, отколкото си изпитал. Просто не знаеш, че го знаеш.

Например знаеш, че има Бог. Но може да не знаеш, че го знаеш. И продължаваш да чакаш изживяването. А през цялото време го имаш. Но да го имаш, без да знаеш за това, е все едно изобщо да го нямаш.

А вместо да се въртим в кръг, може би би трябвало да бъдем самия кръг. Не е необходимо да е омагьосан, може просто да е възвишен."

Бог ни говори непрестанно...

Кой е истинският път към Бога?

Кой е истинският път към Теб? Лишенията ли, както вярват някои йоги? Или страданието? Страдание и служба - те ли са пътят към Бога, както твърдят много привърженици на въздържанието? Дали ще заслужим пътя си към рая, като "бъдем добри", както ни учат толкова много религии? Или сме свободни да действаме както си пожелаем, да нарушаваме или да не зачитаме правилата, да оставим настрана традиционните учения, да се впуснем в задоволяване на собствените си желания и така да намерим Нирвана, както смятат толкова последователи на течението New Age? Къде е пътят? В стриктните морални норми или в "прави, каквото си поискаш"? Къде? В традиционните стойности или в "импровизирай в процеса на правене"? Къде? В "Десетте Божи Заповеди" или в "Седемте стъпки към Просветлението"?

Ще ти отговоря, както ще можеш да ме разбереш най-добре, но веднага ти казвам, че отговорът е у теб самия. Казвам това на всички, които чуват думите Ми и търсят Истината Ми.

На всяко сърце, което пита сериозно „Кой е пътят към Бога?", му се посочва пътят. Дава му се Истината, която да може да почувства вътре в себе си. Елате при Мен по пътеката на сърцето си, а не чрез пътешествието на разума си. Никога няма да Ме откриете в разума си.

За да познаете Бога истински, трябва да излезете извън ума си - „ без-умни ".

Но въпросът ти все пак се нуждае от отговор и Аз няма да го подмина.

Ще започна с твърдение, което ще те сепне и може би ще засегне чувствителността на много хора. Такова нещо като Десетте Божи Заповеди не съществува.

- Божичко! Не съществува?!

Да, не съществува. На кого бих заповядвал? На Себе си? И защо биха били нужни такива заповеди? Каквото поискам, то Е, нали?  Защо ще трябва тогава да заповядвам на когото и да било?

Дори и да бих издавал заповеди, нямаше ли те да бъдат изпълнявани автоматично? Как бих могъл тъй силно да искам нещо да стане по определен начин, че да бих му заповядал и после да седя и да гледам, че то не става по начина, по който съм поискал?

Кой ли цар би постъпил така? Какъв владетел би бил това?

Ще ти кажа обаче следното: Аз не съм нито цар, нито владетел. Аз съм просто (и внушително) Творецът. 

Творецът не владее, а чисто и просто твори, сътворява и продължава да твори.

Аз съм ви сътворил - благословил съм ви по Мой образ и подобие. Дал съм определени обещания и съм поел определени задължения към вас. Казал съм ви с прости думи какво ще стане, когато се свържете с Мен в неразривно цяло.

Ти търсиш пътя сериозно, както го търсеше и Мойсей. Той, точно като тебе, застана пред Мен, молейки Ме да отговоря на въпросите му. "О, Боже на Отците ми" викаше той. „Боже, благоволи да ми покажеш. Дай ми знак, че мога да кажа на хората си! Как да разберем, че сме избрани?"

И Аз дойдох при Мойсея, както сега съм дошъл при теб, с божествено съглашение - обещание завинаги — твърдо поето задължение. „Как мога да съм сигурен?" - жално Ме запита Мойсей. „Можеш, защото Аз ти казах така", отговорих му. „Имаш Думата на Господа Бог." И Думата на Бога не беше заповед, а съглашение. 

Тези са тогава ...

ДЕСЕТТЕ БОЖИ ОБЕЩАНИЯ

Ще познаеш, че вървиш по пътеката към Бога и ще познаеш, че си намерил Бога, защото ще забележиш следните знаци, следните промени у себе си:

1. Ще обичаш Бога с цялото си сърце, с цялото си съзнание и с цялата си душа. И няма да има друг Бог, поставен преди Мен. Ще си престанал да боготвориш човешките любов или успех, пари или власт, както и всеки техен символ. Ще оставиш настрана всичко това, както детето оставя играчките си. Не защото са недостойни, а защото си ги надрасъл.

И ще познаеш, че си избрал пътеката към Бога, защото:

2. Няма да използваш напразно името Божие. Нито ще Ме призоваваш за повърхностни неща. Ще разбираш силата на словото и мисълта и няма дори да си помисляш да произнасяш името Божие по неблагочестив начин. Няма напразно да използваш името Ми, защото не можеш. Защото името Ми - Великото „Аз Съм" не се употребява никога напразно (т.е. без резултат), нито някога ще се употребява така. И когато си намерил Бога, ще го знаеш.

Ще ти дам още и следните знаци:

3. Ще запомниш да запазиш ден за Мене и ще го наречеш „свят" (т.е. празник). Така е, за да не останеш задълго в плен на илюзията си, а да успееш да си спомниш кой си. И тогава, не след дълго, ще наречеш всеки ден празник и всеки момент ,,свят".

4. Ще почиташ майка си и баща си; и ще знаеш, че си Син на Бога, когато почиташ своя Бог — Майка и Баща във всичко, което казваш, правиш или мислиш. И почитайки Майката/Баща Бог и твоите майка и баща на Земята (защото те са ти дали живот) ще почиташ и всекиго.

5. Ще познаеш, че си намерил Бога, когато забележиш, че не убиваш (преднамерено, по желание и без причина). Независимо, че ще разбереш как поначало не можеш да прекъснеш ничий живот (целият живот е вечен), ти вече няма по свой избор да прекратиш и нито едно отделно превъплъщение, нито да превръщаш една форма на жива енергия в друга, без да имаш най-свещено оправдание за това. Новото ти благоговение пред живота ще те накара да почиташ всички негови форми - в това число растения, дървета и животни и да им влияеш само в името на най-висше добро.

Ще ти изпратя още и следните знаци, за да разбереш, че вървиш по Божията пътека:

6. Няма да оскверняваш чистотата на обичта с безчестие и измама, защото това е измяна. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма да извършваш такова прелюбодейство.

7. Няма да взимаш нищо, което не е твое, нито ще си служиш с измама, нито ще заговорничиш, нито ще нараняваш някого, за да получиш нещо, защото това би било кражба. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма да крадеш.

Нито ще ...

8. Казваш нещо, което не е истина.

Нито ще: 

9. Пожелаваш съпруга(та) на съседката (съседа) си, тъй като защо би го (я) поискал, когато знаеш, че всички други са твои съпруги (съпрузи)?

10. Пожелаваш благата на съседа си, тъй като защо би ги поискал, след като знаеш, че всички тези блага могат да бъдат твои и всички твои блага принадлежат на света?

Ще познаеш, че си намерил пътеката към Бога, когато забележиш тези знаци. Защото Аз обещавам, че никой, който наистина търси Бога, няма да продължи да върши тези неща. Подобно поведение ще бъде невъзможно.

Това е вашата свобода, а не ограничения. Това са Моите обещания, а не заповеди. Защото Бог не дава заповеди за това, което вече е създал. Бог просто казва на Божиите чеда: ,,Ето как ще познаете, че си идвате в къщи."

Мойсей питаше сериозно: „По какво мога да позная? Дай ми знак." Задаваше същия въпрос, който Ми задаваш сега и ти. Същият въпрос е задаван от всички навсякъде, откакто свят светува. Отговорът ми си остава същият. Но никога не е бил и никога няма да бъде заповед. Защото на кого да заповядвам? И кого да накажа, ако заповедите Ми не бъдат изпълнени?

Нали съществувам само Аз.


Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

Как да вкарам живота си „в правия път"? Как да го накарам да потръгне?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

"Животът е творчество, а не откривателство.

Ти живееш всеки ден, не за да откриеш какво съдържа той за теб, а за да го сътвориш. Ти сътворяваш действителността си във всяка минута (вероятно без да го съзнаваш).

Ето защо е така и ето как точно става:

1. 
Аз съм те създал по образ и подобие Божие.

2. 
Бог е създателят.

3. 
Ти си три същества събрани в едно. Можеш да наричаш тези три аспекта на съществуване, както си поискаш: Отец, Син и Свети дух; съзнание, тяло и дух; свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание.

4. 
Сътворяването е процес, който започва от тези три части на съществото ти. Иначе казано, ти създаваш на три нива.  Уредите  на  сътворяването  са:  мисъл,  слово  и действие.

5. 
Цялото творение започва с мисъл ("Тръгва от Бащата"). След това минава към словото ("Помоли и ще получиш, изречи го и ще бъде сторено"). Най-накрая цялото творение се осъществява в действието ("И Словото бе превърнато в плът и заживя сред нас").

6. 
Онова, за което мислиш, но след това никога не изричаш, твори на едно ниво. Онова, за което мислиш и изричаш, твори на друго ниво. Онова, което мислиш, изричаш и правиш се проявява в действителността ти.

7. 
Да мислиш, изричаш и правиш нещо, в което не вярваш истински, е невъзможно. Следователно процесът на сътворяване трябва да включва пълна увереност (да знаеш). Това значи абсолютна вяра. Не просто надежда, а отвъд надеждата. Това значи да знаеш със сигурност ("Чрез вярата си ще се излекувате"). Следователно частта от творението, наречена дело, винаги съдържа в себе си да знаеш със сигурност. То е да имаш вътрешна яснота, твърда убеденост, пълно приемане на нещо за действителност.

8. 
Състоянието, в което „просто знаеш нещо с дълбока увереност", е състояние на изключителна и силна признателност. То е предварителна благодарност. И това е може би най-значителният ключ към творението: да бъдеш благодарен за творението преди сътворяването му. Да приемеш нещо за даденост по такъв начин, не само че е допустимо, ами е и окуражително. Именно то е сигурният знак за майсторство. Всички Учители знаят предварително, че делото е сторено.

9. 
Празнувай и се наслаждавай на всичко, което създаваш (защото ти вече си го създал!). Да отхвърлиш която и да е част от него, значи да отхвърлиш себе си. Каквото и да е онова, което в момента се представя за твое творение, приеми го за свое, поискай го, благослови го, бъди благодарен за него. Не търси начин да го осъдиш, защото да го осъдиш значи да осъдиш себе си.

10. 
Ако съществува аспект на творението, на който не се наслаждаваш, благослови го и просто го промени. Избери отново. Повикай нова действителност. Потърси нова мисъл. Кажи нова дума. Направи ново нещо. Направи го с величие и останалият свят ще те последва. Помоли го да те последва. Повикай го да те последва. Кажи: „Аз съм Животът и Пътят, следвай ме". Така можеш да проявиш Божията воля „както на Небето, така и на Земята"."

- Ако всичко е толкова просто, ако тези десет правила са всичко, което ни трябва, защо с повечето от нас не се получава по този начин?

"За всички ви се получава по този начин. Някои от вас използват „системата" в пълно съзнание, други я използват несъзнателно, без дори да имат представа какво правят. Някои от вас вървят в будно състояние, а други са сомнамбули. Но всички вие сътворявате действителността си (сътворявате я, не я откривате!), използвайки силата, която съм ви дал и процеса, който току-що описах.

И тъй, попита ме кога животът ти ще ,,потръгне" и Аз ти отговорих. Ще накараш живота си да „потръгне", като най-напред мислите ти за него се изяснят напълно. Мисли какво искаш да бъдеш, да правиш и да имаш. Мисли за това често, докато ти стане съвсем ясно. Когато си го изясниш напълно, не мисли за нищо друго. Недей си представя други възможности.

Изхвърли всички отрицателни мисли от умствените си построения. Откажи се от всякакъв песимизъм. Освободи се от всякакви съмнения. Отхвърли всички страхове. Дисциплинирай разума си да се придържа към първоначалната творческа мисъл.

Когато мислите ти са ясни и твърди, започни да ги изричаш като истини. Кажи ги на глас. Използвай великата команда, която призовава творческата сила: "Аз съм". Използвай "Аз съм" в изявленията си пред другите. 

"Аз съм" е най-силното творческо изявление във Вселената. Каквото и да помислиш, каквото и да кажеш след думите „Аз съм", задвижва точно тези изживявания, повиква ги, донася ги при теб.

Няма друг начин, по който Вселената да узнае как да действа. Няма друг път, по който да знае как да мине. Вселената отвръща на изявлението „Аз съм" така, както духът в бутилка изпълнява желания."

- Казваш „Остави всички съмнения да си отидат, отхвърли всички страхове, откажи се от всякакъв песимизъм" все едно че казваш „иди ми вземи един хляб". Но лесно е да се каже, трудно - да се изпълни. „Изхвърли всички отрицателни мисли от умствените си построения" звучи като „изкачи Еверест преди обяд". Бих го нарекъл доста голяма заръка.

"Да обуздаеш мислите си, да упражниш контрол върху тях не е чак толкова трудно, колкото може би ти изглежда. (И изкачването на Еверест не е толкова трудно). Всичко е въпрос на дисциплина и на намерение.

Първата стъпка е да се научиш да следиш мислите си; да мислиш за какво мислиш.

Когато се уловиш, че ти идват отрицателни мисли мисли, които отричат най-висшата ти идея за нещо, помисли отново! Искам да го направиш буквално. Ако мислиш, че си потиснат, че си „вкиснат" и че нищо добро няма да излезе, помисли пак. Ако мислиш, че светът е лошо място, пълно с отрицателни събития, помисли отново. 

Ако мислиш, че животът ти се разпада на парчета и ако ти изглежда, че никога няма да успееш да го подредиш отново, помисли пак.

Можеш да се тренираш да го правиш. (Виж колко добре си се тренирал да не го правиш!)"

- Благодаря ти. Процесът никога не ми е бил излаган толкова ясно. Ех, да беше толкова лесно да се направи, колкото е да се каже! Но сега си мисля, че поне го разбирам добре.

Ако ти е нужно да преговорим, имаме на разположение няколко живота.

Бог ни говори непрестанно...

Ето някои въпроси, които ми идват наум в момента...

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


1. Кога най-после животът ми ще потръгне? Какво е необходимо, за да се справя и да постигна поне минимален успех? Борбата ще свърши ли някога?

2. Кога ще науча достатъчно за личните взаимоотношения, така че да вървят гладко? Има ли начин да бъдеш щастлив в една интимна връзка? Тя винаги ли трябва да бъде цяло предизвикателство?

3. Защо изглежда, че никога в живота си не мога да привлека при себе си достатъчно пари? Такава ли ми е съдбата, че да спестявам и да се ограничавам докато съм жив? Какво ме възпира да реализирам напълно възможностите си, когато се отнася до пари?

4. Защо в живота не мога да правя онова, което наистина искам и същевременно с това да си изкарвам прехраната?

5. Как да реша някои от здравните проблеми, пред които съм изправен? Хроничните заболявания,  на  които съм жертва, са толкова много, че могат да запълнят цял един живот. Защо ги имам точно сега?

6. Какъв е кармичният урок, който трябва да науча тук? Какво се опитвам да овладея?

7. Съществува ли прераждане? Колко минали живота съм имал? Какво съм бил в тях? Съществува ли „кармичен дълг"?

8. Понякога се чувствам като ясновидец. Възможно ли е „да бъдеш ясновидец"? Аз такъв ли съм? Хората, които твърдят, че са ясновидци, „с дявола ли си имат работа"?

9. Допустимо ли е да се взимат пари за сторено добро? Ако си избера да стана лечител, мога ли да върша тази Божа работа и същевременно да имам финансово изобилие? Или двете взаимно се изключват?

10. Допустим ли е сексът? Каква е истината за това човешко изживяване? Дали единствената цел на секса е продължение на рода, както твърдят някои религии? Дали истинската святост и просветление се достигат чрез въздържание или чрез преобразуване на сексуалната енергия? Допустим ли е сексът без любов? Може ли  физическото усещане от него да бъде достатъчно добра причина за изживяването му?

11. Защо си направил секса толкова хубаво, грандиозно и силно човешко изживяване, ако трябва да го избягваме, колкото се може повече? В тази връзка защо всички удоволствия са или „неморални", или „незаконни", или „вредни"?

12. Има ли живи същества на други планети? Били ли сме посещавани от тях? В момента наблюдавани ли сме? Ще видим ли, докато сме живи, неоспоримо доказателство за извънземен живот? Всяка форма на живот свой Бог ли си има? Ти ли си Богът на Всичко?

13. Ще дойде ли някога на Земята царството небесно? Ще се покаже ли някога Бог на земните хора, както е обещано? Съществува ли Второ Пришествие? Ще има ли някога край на света или апокалипсис, както гласят пророчествата в Библията? Има ли една единствена истинска религия? Ако има, тя коя е?

Това са само някои от въпросите ми. Както казах, имам поне още стотина. Някои от тях ме карат да се изчервя - звучат тъй по ученически. Моля те обаче, отговори им - един по един - и хайде да „поговорим" за тях.

"Добре. Стигнахме и до тях. Не се извинявай за въпросите си. Това са въпроси, задавани от жени и мъже в продължение на стотици години. Ако бяха толкова глупави, нямаше да бъдат задавани отново и отново от всяко следващо поколение. 

Да минем към първия въпрос.

Във Вселената съм създал Закони, които ти позволяват да имаш, т. е. да сътвориш точно каквото си избереш. Тези Закони не могат да бъдат нито нарушавани, нито пренебрегвани. Ти ги следваш дори в момента, докато четеш. Няма как да не следваш Закона, защото такъв е начинът, по който функционират нещата. Няма как да го прекрачиш, не можеш да действаш извън него.

Във всяка минута от живота си си действал вътре в него и така си сътворявал всичко, което някога си изживял.

Ти си в съдружие с Бога. Ние с теб споделяме едно вечно съглашение. Моето обещание към теб е винаги да ти давам онова, за което помолиш. Твоето обещание е да молиш и да разбереш процеса на молба и отговор. Аз веднъж вече ти го обясних. Ще го направя пак, за да ти бъде съвсем ясно.

Ти си същество с три части. Състоиш се от тяло, разум и дух. Наричаш ги още и материално, нематериално и метафизично. Това е Светата Троица, наричана и с много други имена.

Аз съм същото, което си ти. Проявявам се като Триединство - Три В Едно. Някои от теолозите ви са го нарекли Отец, Син и Свети Дух.

Философите ви също разпознават този триумфират и го наричат съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Психиатрите ви са го нарекли То, его и свръх-его. Науката го нарича енергия, материя и антиматерия. Поетите говорят за разум, сърце и душа. Мислителите на "New Age" споменават тяло, съзнание и душа.

Времето ви е разделено на минало, настояще и бъдеще. Може ли това да не е същото като подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание?

Пространството се дели по подобен начин на три части: тук, там и мястото по средата. Описанието на това „място по средата" е трудно и объркващо. В момента, в който започнеш да го определяш, то става или „тук", или „там". И все пак знаем, че „пространството по средата" съществува. То държи „тук" и „там" на местата им - точно както вечното „сега" държи „преди" и „после" на местата им.

Тези три аспекта у теб всъщност са три енергии. Можеш да ги наречеш мисъл, дума и действие. Трите, взети заедно, създават резултат, който на твой език и по твое разбиране се нарича чувство или изживяване.

Душата ти (подсъзнанието, То, духът, миналото и пр.) е сумата от всички чувства, които някога си имал (сътворил). Съзнанието ти за някои от тези чувства се нарича „твоя памет". Когато проникнеш в паметта си, се казва, че си спомняш. Това означава да реконструираш, да събереш частите обратно.

Когато събереш обратно всички части от себе си, ще си спомниш Кой Си В Действителност.

Процесът на сътворяване започва с мисъл - идея, концепция, представа. Всичко, което виждаш наоколо, някога е било нечия идея. В твоя свят няма нещо, което най-напред да не е съществувало като чиста мисъл.
Същото важи и за Вселената.

Мисълта е първото ниво на сътворяване.

След това идва думата. Всичко, което казваш, е изразена мисъл. Тя е творческа и изпраща творческа енергия във Вселената. Думите са по-динамични (би могло да се каже по-творчески) от мисълта, защото се намират на различно вибрационно ниво от мисълта. Те променят (влияят на) Вселената с по-голяма сила.

Думите са второто ниво на сътворяване.
След тях идва действието.

Действията са думи в движение. Думите са изразени мисли. Мислите са формиращи се идеи. Идеите са обединяващи се енергии. Енергиите са освободени сили. Силите са съществуващи елементи. Елементите са частици от Бога, късчета от Цялото, от което е направено всичко.

Началото е Бог. Краят е действие. Действието е: Бог, сътворяващ или Бог, почувстван.

Мисълта ти за себе си е, че не си достатъчно добър и достатъчно безгрешен, за да бъдеш част от Бога и в съдружие с Бога. Толкова дълго си отричал Кой Си, че чак си го забравил.

Това не е станало случайно. Не се е случило просто така. Всичко е част от божествения план, тъй като ти не би могъл да сътвориш, да изживееш и да претендираш, че си Който Си, ако вече си го постигнал. Наложи се най-напред да се освободиш от връзката си с Мен (да я отречеш, да я забравиш), за да можеш да я изпиташ пълноценно, като я сътвориш изцяло и като я извикаш на преден план. Защото най-голямото ти желание (което е и Моето най-голямо желание) беше да се почувстваш част от Мен. Следователно, ти се намираш в процес на изживяване на себе си, сътворявайки се отново във всеки момент. Така, както съм и Аз чрез теб.

Сега виждаш ли къде е съдружието? Долавяш ли значението му? Говорим за едно свято сътрудничество - истинско свето причастие.

Животът ти следователно ще „потръгне", когато избереш той да потръгне. Ти още не си направил избора. Отлагал си, протакал си, протестирал си. Сега е време да провъзгласиш и да създадеш, каквото ти е било обещано. За да го сториш, трябва да повярваш на обещанието и да го живееш. Трябва да живееш обещанието на Бога.

Обещанието на Бога е, че ти си Негов син. Нейно дете. Негово подобие. Нейна равна.

А-а ... ето къде губиш връзката. Можеш да приемеш „Негов син", "дете", „подобие", но трепваш от това да бъдеш наречен „Негов равен". Струва ти се твърде много, за да го приемеш. Твърде много грандиозност, твърде много почуда и твърде много отговорност. Защото, ако си равен на Бога. това значи, че никой не ти прави нещо на теб, а че всичко е сътворено от теб. Така вече не съществуват жертви и злодеи, а само резултати от мисълта ти за нещо.

Казвам ти: всичко, което виждаш в собствения си свят. е плод на представата ти за него.

Искаш ли животът ти истински да „потръгне"? Тогава промени представата си за него. Представата си за себе си. Мисли, говори и действай като Бога, Който Си.

Разбира се, това ще те откъсне от много - най-вече от човешките ти събратя. Ще те нарекат луд. Ще ти кажат, че богохулстваш. Евентуално ще им дойдеш до гуша и ще се опитат да те разпънат.

Ще го направят не защото мислят, че живееш в собствения си свят на илюзии (повечето хора са достатъчно снизходителни да ти позволят личните ти забавления), а защото рано или късно други ще се почувстват привлечени от твоята истина заради обещанията в нея, които се отнасят до тях.

Ето къде приятелите ти, хората, ще се намесят, защото именно тук ще започнеш да ги застрашаваш. Твоята простичка истина, простичко живяна, ще им предлага повече красота, повече удобство, повече спокойствие, повече радост и повече обич към себе си и другите, отколкото което и да било от онова, което земните ти приятели биха могли да измислят.

Усвояването на тази истина би означавало края на техния подход. Би означавало края на омразата и страха, на фанатизма и войната; края на порицанието и убийствата, които все още продължават в Мое име; края на идеята, че "могъщият е прав"; края на купуването чрез сила; края на лоялността и почитта, почиващи на страх; края на света такъв, какъвто го знаят и какъвто всички вие сте го създали.

Така че приготви се, добра душа. Защото от мига, в който приемеш осъзнаването на Себе си за своя свята кауза, ще бъдеш охулена, заплюта, наречена с обидни имена, напусната, а най-накрая и ще те обвинят, осъдят и порицаят (всеки по свой начин).

Тогава защо да го правиш?

Защото вече не те интересува дали светът те приема и одобрява. Вече не си доволен от това, което този свят ти е дал. Вече не си удовлетворен от това, което е дал на другите. Ти искаш болката, страданието и илюзията да свършат. До гуша ти е дошло от света такъв, какъвто е сега. Ти търсиш нов свят. Не го търси повече. Повикай го наяве.

Най-напред проникни в Най-Величествената си Мисъл за себе си. Представи си се такъв, какъвто би бил, ако всеки ден живееше тази мисъл. Представи си какво би мислил, правил и казвал и как би реагирал на онова, 
което другите правят и казват.

Виждаш ли разлика между тази представа и нещата, които мислиш, правиш и казваш в момента?

Би трябвало да я забелязваш, защото знаем, че в момента не живееш в хармония с най-висшата си представа за себе си. И така, след като си видял разликите между това, къде се намираш и къде би искал да бъдеш, започни да променяш, съзнателно да променяш мислите, думите и  действията  си,  докато  съвпаднат  с  най-висшата  ти представа.

Процесът ще изисква огромни умствени и физически усилия. Ще е необходимо непрекъснато (ежеминутно) наблюдение на всяка мисъл, дума и действие. Ще е необходимо постоянно да взимаш решения - съзнателно! Този процес всъщност е едно значително придвижване към съзнанието. Онова, което ще разбереш, ако приемеш цялото това предизвикателство, е, че си прекарал половината от живота си в безсъзнание. Иначе казано, изборите, които си правил чрез мислите, думите и делата си, не са ти били ясни дотогава, докато не си изпитвал последиците от тях. А когато си изпитвал последиците, си отричал, че имат нещо общо с мислите, думите и делата ти.

Това е покана да спреш този несъзнателен начин на живот - предизвикателство, към което душата ти те зове открай време.

Продължителното умствено наблюдение може и да бъде силно изтощително, докато не ти стане втора природа. То всъщност ти е втора природа. Първата ти природа е да обичаш безусловно. Втората ти природа е да 
изявяваш първата (истинската си природа) - по свой избор и съзнателно."

- Но няма ли подобно непрекъснато редактиране на всичко, което мисля, казвам и правя да ме превърне в безчувствен и безинтересен човек?

"Никога. Различен, да. Но не безчувствен и безинтересен. Нима Христос е бил безинтересен? Не мисля, че е бил. Нима Буда е бил скучен? Хората са се тълпели, молели са се да бъдат в присъствието му. Никой, който е достигнал, "майсторство", не е безчувствен и безинтересен. Необичаен - може би. Изключителен - възможно. Но никога безчувствен и безинтересен.

И тъй, искаш ли животът ти да потръгне? Започни веднага да си го представяш такъв, какъвто искаш да бъде и влез в тази представа. Провери всяка мисъл, дума и действие, които не са в хармония с него. Отдръпни се от тях.

Мине ли ти през ума мисъл, която не съответства на най-висшата ти представа, веднага я замени с друга мисъл. Кажеш ли нещо, което не съответства на най-висшата ти идея, запомни вече никога да не го повтаряш. Сториш ли нещо, което не съответства на най-добрите ти намерения, вземи решение да си го направил за последен път. И ако можеш, направи така, че да бъде добре и за друг, ако е бил въвлечен.

Не казвам, че трябва да пренебрегнеш проблема или да се престориш, че той не съществува. Казвам ти да огледаш обстоятелствата и след това да изразиш най-висшата си истина по отношение на тях.

Ако си без пукнат грош, без пукнат грош си. Безпредметно е да излъжеш, че не така. Отделно, че е и изтощително да се опитваш да скалъпиш някаква история, само и само да не си го признаеш. Собствените ти мисли по въпроса (''Лошо е да си без пукнат грош", „Това е ужасно", „Не ме бива за нищо, защото кадърните и работливи хора, никога не остават без пукнат грош" и т.н.) определят как ще изпиташ състоянието „да бъдеш без пукнат грош". Думите ти по въпроса ("Разорен съм", „Нямам пукнат грош", „Съвсем съм без пари") диктуват до кога ще останеш без пукнат грош. Действията ти (да се самосъжаляваш, да седиш обезкуражен, да не се опитваш да намериш изход, защото е безпредметно) създават действителността ти занапред. 

Първото, което би ти било полезно да разбереш за Вселената, е, че никое обстоятелство не е „добро" или „лошо". То просто е. Тъй че престани да правиш стойностни преценки.

Второто, което е полезно да знаеш, е, че всички условия и обстоятелства са временни. Нищо не остава непроменено, нищо не стои неподвижно. По какъв начин ще се променят нещата, зависи от теб."

- Прощавай, но трябва да те прекъсна отново. Какво ще кажеш тогава за някой, който е болен, но има вяра, че ще може да премести планини, който мисли, казва и вярва, че ще се оправи ... и само след шест седмици умира? Как би се вместило това в цялата тази история за положителното мислене и утвърдителното поведение?

"Много добре. Задаваш трудните въпроси. Чудесно. Не е като да взимаш думата Ми направо за чиста монета. 

Понататък ще дойде време да взимаш думите ми и така, на вяра, защото накрая ще разбереш, че ти и Аз можем да си обсъждаме всичко това до безкрайност, докато не ни остане нищо друго освен да го опитаме или да го отречем. Но още не сме стигнали дотам. Така че, да си продължим разговора.

Човекът с вярата, че може да мести планини, който умира след шест седмици, е местил планини през тези шест седмици. Може би това му е било достатъчно. Може в последния час на последния ден да е решил: „Стига ми толкова. Готов съм да се запътя към ново приключение". Ти може би не си знаел за решението му, защото той не ти го е казал. Истината е, че той може да е взел това решение доста по-рано (дни, месеци по-рано) и да не ти е казал; да не е казал на никого.

Създали сте общество, в което желанието да умреш е твърде неприемливо - да не се притесняваш от смъртта е неприемливо. Понеже ти не искаш да умреш, не можеш да си представиш, че който и да било друг може да иска да умре, независимо от обстоятелствата и състоянието му.

Има много ситуации, в които смъртта е за предпочитане пред живота (които знам, че можеш да си представиш, ако се замислиш дори само за момент). Същевременно, като видиш някой, който избира да умре, тези истини ти убягват (не изглеждат толкова очевидни). И умиращата го знае. Тя може да почувства доколко решението й се приема от останалите в стаята.

Забелязвал ли си някога колко хора изчакват докато стаята се изпразни преди да си отидат от този свят? Някои даже трябва да кажат на близките си: ,"Не, хайде вървете си. Идете да хапнете нещо." Или: "Отидете да поспите. Аз съм добре. Ще се видим на сутринта." И когато неотлъчната "охрана" си тръгне, тогава си тръгва и душата от тялото на "охранявания".

Ако кажат на събралите се близки и приятели: "Просто искам да си отида", те ще го чуят и ще започнат да се тюхкат: "О. нали не искаше да кажеш това", или „Не говори така'', или "Стой. почакай", или "Моля те, не ме напускай".

Всеки представител на медицинската професия е обучаван да държи хората живи вместо да им помага да се чувстват удобно, така че да могат да умрат с достойнство.

Забележи, че за лекар или медицинска сестра смъртта значи провал. За приятел или роднина смъртта е нещастие. Само за душата смъртта е облекчение и избавление.

Най-големият подарък, с който можеш да дариш умиращия, е да го оставиш да си отиде в мир — без да е нужно да мисли, че трябва на всяка цена да остане, да продължи да страда или да трябва да се тревожи за теб в този решителен за него момент.

Много често в случаите, когато човекът, който казва, че ще живее, вярва, че ще живее и дори се моли да живее, в душата си той вече е променил мнението си по въпроса. Усетил е, че е време да остави тялото и да освободи душата си за други начинания. Когато душата вземе такова решение, нищо, което прави тялото, не може да го промени. Нищо, което мисли разумът, не може да го спре. В момента на смъртта научаваме кой има решаващата дума в триумвирата тяло-разум-душа.

През целия си живот си смятал, че тялото ти - това си ти. Понякога смяташ и че разумът ти — това си ти. Смъртта е мигът, в който разбираш Кой Си Действително.

Съществува и положение, при което разумът и тялото просто не слушат душата. Това също би могло да създаде ситуацията, която описваш. Най-трудното нещо за хората е да чуят собствената си душа. (Забележи колко малко от тях го правят).

Често се случва душата да вземе решение, че е време да напусне тялото. Тялото и разумът (винаги подчинени на душата) го чуват и процесът на освобождаване започва. В същото време разумът (егото) не иска да го приеме. В края на краищата това би бил краят на съществуванието му. Така че, той нарежда на тялото да се противопостави на смъртта. То го прави с радост, защото и то не иска да умре. Разумът (егото) и тялото получават сериозна подкрепа за това от околния свят — светът, който е тяхно творение. И тъй стратегията е утвърдена.

На този етап всичко зависи, от това, колко е силно желанието на душата да си отиде. Ако не е много спешно, душата може да каже: „Добре, вие печелите. Ще остана още малко". Но ако душата е наясно, че оставането й не служи на по-висшите й намерения и че няма повече накъде да еволюира чрез това тяло, тя ще си тръгне и нищо няма да я спре (нищо не би трябвало дори да се опитва).

Душата е съвсем наясно, че целта й е еволюция. Това е единственото й предназначение3. Тя не се интересува от постиженията на тялото или от развитието на разума. Те са без значение за душата.

Душата е наясно, че напускането на тялото не е голяма трагедия. В много отношения трагедията й е да се намира в тялото. И тъй, трябва да разбереш, че душата гледа на цялата история около смъртта по различен начин. Тя естествено гледа и на цялата житейска история различно което е и източникът на повечето от притесненията и разочарованията, които хората изпитват. Притесненията и разочарованията настъпват от невслушване в душата.

Първото нещо, което можеш да сториш, е да си изясниш към какво се стреми душата. И престани да й поставяш оценки.

Непрестанно го правиш. Току-що ти показах как поставяш оценки на желанието да умреш. Ти поставяш оценки и на желанието да живееш - истински да живееш. 

Непрекъснато оценяваш себе си във връзка с желанието си да се смееш, да плачеш, да спечелиш, да загубиш, заради желанието си да изпиташ радост и обич - особено заради тях.

Отнякъде си изровил идеята, че да се лишават от радости е благочестиво и че да не възхваляваш живота е набожно. Лишението - казал си си - е най-доброто.

Това нито е добро, нито е лошо - просто е лишение. Ако се чувстваш добре, след като си се лишил, тогава в твоя свят то е най-доброто. Ако се чувстваш зле - то е лошо. През повечето време не можеш да решиш. Лишаваш се от това или онова, защото си казваш, че така трябва. После хем си доволен, че си го направил, хем се чудиш защо не се чувстваш добре.

И така, първата стъпка е, да спреш да си правиш отрицателни самооценки. Научи какво е желанието на душата ти и върви с него. Върви с душата.

Душата търси най-висшето чувство на обич, което можеш да си представиш. Това е желанието на душата. Това е целта й. Душата търси чувството. Не знанието, а чувството. Тя вече има знанието, но то е концептуално. Чувството се изпитва. Душата иска да изпита себе си и така да познае себе си в собственото си изживяване.

Най-висшето чувство е изживяването на единство с Всичко, Което Е. Това е великото завръщане при Истината, за което копнее душата. Това е чувството на съвършена обич.

Съвършената обич е за чувствата онова, което съвършеното бяло е за цветовете. Мнозина смятат, че бялото е отсъствието на цвят. Не е така. То е обединение на всички цветове. Бялото е всеки цвят, който съществува обединен.

По същия начин и обичта не е отсъствие на някои емоции (омраза, ярост, похот, ревност, алчност), а сбор на всички чувства. Тя е цялото. Съвкупността. Всичкото.

Така че, за да може душата да изпита съвършената обич, тя трябва да изпита всяко човешко чувство.

Как мога да изпитам състрадание към онова, което не разбирам? Как мога да простя на някого нещо, което никога не съм изживявал в Себе Си? Нали виждаш и простотата, и главозамайващите измерения в пътешествието на душата. Най-после разбираш накъде се е запътила: Предназначението на човешката душа е да изпита всичко, за да може да бъде всичко.

Как може да бъде горе, ако никога не е била долу и отляво, ако никога не е била отдясно? Как може да й е топло, ако не познава студа, и да бъде добра, ако отрича злото? Очевидно е, че душата не може да избере да бъде нещо, ако няма нищо, от което да избира. За да може душата да изпита величието си, тя трябва да знае какво е величие. А не може да го узнае, ако не съществува нищо друго освен величие. И така, душата осъзнава, че величието съществува само в пространството на онова, което не е величествено. 

Следователно душата никога не осъжда онова, което не е величествено, а го благославя, виждайки в него част от себе си, която трябва да съществува, за да може друга част от нея да се прояви.

Задачата на душата, разбира се, е да ни помогне в избора на величественото — в избора на най-доброто от това Кой Си Наистина, без да осъждаш онова, което не избираш.

Това е голяма задача, за която трябват много животи, защото вие имате навика да съдите — да наричате нещо „погрешно", „лошо" или „недостатъчно", вместо да благословите онова, което не избирате.

Правите и нещо по-лошо (от осъждането) - търсите начин да нараните онова, което не сте избрали. Стремите се да го разрушите. Ако има човек, място или нещо, с което да не сте съгласни, вие го атакувате. Ако има религия, противоположна на вашата, я наричате „погрешна". Ако има мисъл, противоположна на вашата, я осмивате. Ако има идея, различна от вашата, я отхвърляте. Ето в това грешите, защото създавате само половин Вселена. А когато сте отхвърлили другата, не можете да разберете дори вашата половина."

- Всичко това е много задълбочено и аз ти благодаря. Никой досега не ми е казвал тези неща. Поне не толкова просто. И аз се опитвам да разбера. Наистина. И все пак с някои неща ми е трудно да се преборя. Ти май каза например, че би трябвало да обичам „погрешното", за да мога да позная „вярното". Значи ли, че трябва, тъй да се каже, да прегърна дявола?

"Как другояче да го излекуваш? Естествено, истински дявол не съществува, но Аз ти отговарям с израза, който подбра.

Лечението е процес, в който приемаш всичко и след това избираш най-доброто. Разбираш ли? Не можеш да избереш да бъдеш Бог, ако няма нищо друго, от което да избираш."

- Чакай малко! Кой говори за избора да бъда Бог?

"Най-висшето чувство е съвършената обич, нали?" 

- Да, така мисля.

- Можеш да намериш по-добро описание на Бога ли?

- Не, не мога.

"Значи душата ти се стреми към най-висшето чувство. Стреми се да изпита - да бъде - съвършена обич.

Тя е съвършена обич и го знае. Но душата иска да направи нещо повече от това да го знае. Тя иска да бъде съвършена обич в изживяването си.

Естествено, че се стремиш да бъдеш Бог! Какво друго си си мислил, че правиш?"

- Не знам. Не съм сигурен. Предполагам, че никога не съм го мислил по такъв начин. Просто ми се струва, че в това има нещо богохулно.

Не е ли интересно, че не намираш нищо богохулно в стремежа да бъдеш като дявола, а да се стремиш да бъдеш като Бога те смущава?

- Чакай, чакай. Кой се опитва да бъде като дявола?

"Ти. Всички вие. Създали сте даже религии, които ви казват, че сте родени в грях (че сте грешници по рождение), за да можете да убедите себе си в собствената си злина. Но ако ви кажа, че сте родени от Бога, че сте чисти Богове и Богини по рождение (чиста любов), ще го отхвърлите.

Прекарали сте целия си живот, убеждавайки себе си, че сте лоши. Не само, че вие сте лоши, но и нещата, които искате, са лоши. Сексът е лош, парите са лоши, удоволствието е лошо, силата е лоша. да имаш много е лошо много от каквото и да било. Някои от религиите ви са ви накарали да повярвате даже и че танцуването е лошо, музиката е лоша, празнуването на живота е лошо. 

Скоро ще вземете да се съгласите, че и да се усмихваш е лошо, да се смееш е лошо, да обичаш е лошо.

Не, приятелю, може да не си наясно с много неща, но едно знаеш със сигурност: ти и повечето неща, които пожелаваш, сте лоши. След като си направил такава оценка за себе си, си решил, че задачата ти е да се поправиш.

Нищо де. Посоката и без това е една и съща - просто има по-бърз начин, по-къс път, по-кратка пътека.

Просто да приемеш Кой Си в настоящия момент и да го изявиш.

Това е, което направи Христос. Това е пътеката на Буда, пътят на Кришна и на всеки духовен Учител, който някога е стъпвал на Земята.

И всеки Учител е носил същото послание: Онова което съм аз, сте и вие. Онова, което мога да сторя аз, можете да сторите и вие. Ще правите всичко това, дори и повече.

Но вие не сте слушали. Вместо това сте си избрали далеч по-трудната пътека на онзи, който мисли, че е дяволът и който си представя, че е лош.

Казваш, че е трудно да вървиш по пътя на Христос, да следваш ученията на Буда, да съхраниш светлината на Кришна, да бъдеш Учител. Но Аз ще ти кажа следното: далеч по-трудно е да отречеш Кой Си, отколкото да го приемеш.

Ти си доброта, милост, съпричастие и разбиране. Ти си мир, радост и светлина.Ти си прошка, търпение, кураж, помощник в момент на нужда, утешител във времена на тъга, лечител при нараняване, учител в миг на объркване. Ти си най-дълбоката мъдрост и най-висшата истина, най-великият мир и най-величествената обич. Ти си всички тези неща. И в някои мигове от живота си си познал себе си в тях.

Избери сега винаги да познаваш себе си в тях."

Бог ни говори непрестанно...