Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...
"Има само едно предназначение на целия живот, който съществува, и то е да можете ти и всичко живо, да изпитате пълното величие.
Всичко останало, което казваш, мислиш или правиш, е в подкрепа на тази цел. Няма нищо друго, което душата ти може да прави, и нищо друго, което душата ти иска да прави.
Чудото на тази цел е, че никога не свършва. Всеки край е ограничение, а Божията цел не познава подобни прегради. Ако дойде момент, в който да изпиташ себе си в пълното си величие, в същия миг ще си представиш още по-голямо величие, което да осъществиш. Колкото повече си, толкова повече можеш да станеш и колкото повече можеш да станеш, толкова повече можеш да бъдеш.
Най-дълбоката тайна е, че животът не е процес на откриване, а е процес на сътворяване.
Ти не откриваш себе си, а създаваш себе си наново. Търси, следователно не да разбереш Кой Си, търси да определиш Кой Искаш да Бъдеш.
Да започнем оттук. Душата - твоята душа - знае всичко, което може да се знае през цялото време. За нея няма нищо скрито, нищо непознато. Но знаенето не е достатъчно. Душата търси да изпита, да изживее.
Ти можеш да познаваш себе си като щедър, но ако не направиш нещо, което показва щедрост, нямаш нищо освен една концепция. Можеш да познаваш себе си като внимателен, но ако не проявиш внимание към някого, нямаш нищо повече от една представа за себе си.
Единственото желание на душата ти е да обърне най-грандиозната представа за себе си в най-грандиозното си изживяване. Докато концепцията не стане изживяване, всичко, което съществува, е допускане. Аз съм допускал различни неща за Себе си дълго време. По-дълго, отколкото ти и Аз заедно можем да си спомним. По-дълго от възрастта на тази Вселена, умножена по възрастта на тази Вселена. Виждаш тогава колко невръстно, колко ново е изживяването Ми на Себе си!
Нека да ти го обясня така:
В началото онова, Което Е, беше всичко, което съществуваше, и нямаше нищо друго. Но Всичко, Което Е, не можеше да познае себе си, защото Всичко, Което Е, е всичко, което съществуваше и наоколо нямаше нищо друго. И така, Всичко, Което Е ... не беше. Защото при отсъствието на нещо друго, Всичко, Което Е - не е.
Това е великото Е/Не Е, за което духовните учители говорят от незапомнени времена.
Всичко, Което Е, знаеше, че то е всичко, което съществува - но това не беше достатъчно, защото То можеше да знае за абсолютно си величие само теоретично, а не практически. А изживяването на себе си е онова, за което то копнееше, защото искаше да знае какво е усещането да бъдеш толкова великолепен. Но това беше невъзможно, защото самото понятие „великолепен" е относително. Всичко, Което Е, не можеше да знае какво е усещането да си великолепен освен ако не се покажеше онова, което не е. В отсъствието на онова, което не е, това, Което Е, не е. Това разбираш ли го?
Всичко, Което Е, знаеше едно нещо - че не съществува нищо друго. И така, То не можеше и никога нямаше да познае Себе си от гледна точка извън Себе си. Такава точка просто не съществуваше. Имаше само една отправна точка и тя беше единственото място, намиращо се отвътре. „Е-Не Е". "Съм-Не Съм".
И все пак Всичко от Всичко избра да познае Себе си практически чрез изживяване.
Тази енергия - тази чиста, невиждана, нечувана, ненаблюдавана и следователно непозната за никого енергия - избра да изпита Себе си като абсолютното величие, което беше. За да направи това, Тя осъзна, че ще трябва да използва отправната точка отвътре.
Направи доста правилен извод, че която и да е част от Нея обезателно би била по-малка от цялото и че следователно, ако Тя просто разделеше Себе си на части, всяка част, тъй като е по-малка от цялото, би могла да погледне към останалото от Себе си и да види величието.
И така, Всичко, Което Е, раздели Себе си, ставайки в един върховен момент онова, което е това, и онова, което е онова. За първи път това и онова съществуваха съвсем отделно едно от друго. И двете съществуваха едновременно. Както и всичко, което не беше нито едното, нито другото.
Следователно внезапно започнаха да съществуват три елемента. Онова, което е тук. Онова, което е там. И онова, което е нито тук, нито там, но което трябва да съществува, за да могат тук и там да съществуват.
Това е нищото, което съдържа всичкото. Не-пространството, което съдържа пространството. Всичкото, което съдържа частите.
Можеш ли да го разбереш? Следиш ли ми мисълта?
Ще продължа нататък. Това нищо, което съдържа всичкото, е онова, което някои хора наричат Бог. Но и това е неточно, защото предполага, че има нещо, което Бог не е - а именно всичко останало, което не е това нищо. А Аз съм Всички Неща - видими и невидими — и описанието за Мен като Великото Невидимо, Нищото или Пространството Помежду (едно по същество Източно мистично определение за Бог) не е по-точно от Западното практично описание на Бог, като всичко видимо. Онези, които вярват, че Бог е Всичко, Което Е, и Всичко, Което Не Е, са онези, чието разбиране е вярно.
Сътворявайки това, което е „тук", и онова, което е „там", Бог Си даде възможност да познае Себе си. В момента на тази велика експлозия отвътре Бог създаде относителността - най-големият подарък, който Бог някога подари на Себе си. Така взаимовръзката между нещата е най-големият подарък, който Бог ви даде на вас - тема, която ще бъде обсъдена подробно по-късно.
По този начин от Нищото изскочи Всичкото - духовно събитие, по случайност напълно отговарящо на тъй на-речената от вашите учени „Теория за големия взрив".
Докато елементите на всичкото препускаха напред, беше създадено времето, защото нещо беше първо тук, после там и периодът, който мина, за да се стигне от тук до там, беше измерим.
Точно както частите от Себе си, които са видими, започнаха да определят себе си „относително" една към друга, така направиха и частите, които не са видими.
Бог знаеше, че за да може да съществува любов - и за да познае себе си като чиста любов, трябва да съществува и пълната й противоположност. Така Бог доброволно създаде великата полярност - абсолютната противоположност на любов - всичко, което любовта не е и което сега се нарича страх. От момента, в който вече съществуваше страх, любовта можеше да съществува като нещо, което може да бъде изпитано.
Сътворяването на дуализъм между любовта и противоположното й е това, което хората наричат в различните си митологии раждане на злото, падението на Адам, въстанието на Сатаната и т.н.
Точно както сте си избрали да олицетворявате чистата любов чрез образа, който наричате Бог, така сте си избрали да олицетворявате ужасния страх чрез образа, който наричате дявол.
На Земята някои са измислили доста заплетени легенди около това събитие, завършващи с батални сцени и война, бойци на ангелите и войни на дявола, сили на доброто и злото, на светлината и мрака. Тази митология е ранният опит на човечеството да разбере и каже на другите по разбираем начин за космическо явление, което човешката душа дълбоко осъзнава, но което разумът едва би могъл да си представи.
Изграждайки Вселената като разделена версия на Себе си, Бог създаде от чиста енергия всичко, което съществува - и видимото, и невидимото. Иначе казано, създаден беше не само физическият свят, а също и метафизичният. Частта от Бог, която формира втората половина на равенството Съм/Не Съм, експлодира също в безкраен брой единици, по-малки от цялото. Вие бихте нарекли тези енергийни единици духове.
В някои от религиозните ви митове се казва, че „Бог Отец" имаше много духове за деца. Този паралел с човешкия опит на живот, размножаващ себе си, изглежда е единственият начин да се накарат масите да възприемат идеята за внезапната поява - внезапното съществуване на безкраен брой духове в Царството Небесно. В този пример митичните ви приказки и предания не са чак толкова далече от абсолютната истина, тъй като неизброимите духове, съставящи целостта Ми, са в космически смисъл Мои деца.
Божествената Ми цел при разделянето на Себе си беше да създам достатъчно части от Мен, за да мога да изпитам познанието на Себе си. Има само един начин за Твореца да изпита Себе си като Творец и той е да сътворява. И така, на всяка от безбройните частици от Мен (на всички Мои деца - духове) дадох същата сила да сътворяват, каквато имах Аз - Цялото.
Това имат предвид религиите ви, когато казват, че сте сътворени „по образ и подобие Божие". То обаче не значи, както някои мислят, че физическите ни тела изглеждат еднакво (въпреки че Бог може да приеме каквато физическа форма си поиска според случая). Онова, което то значи е, че есенцията ни е една и съща. Изградени сме от същото нещо. Ние СМЕ „същото нещо "! . . .С всичките еднакви свойства и способности - включително и способността за създаване на физическа действителност от прозрачен въздух.
Целта Ми при създаването ви (Моите духовни деца) беше Аз да позная Себе си като Бог. Няма как да го сторя по сигурен път чрез вас. Тъй че може да се каже (и е казвано много пъти), че намерението Ми за вас е, вие да познаете себе си като Мен.
Изглежда толкова невероятно просто, но в същото време става и доста сложно, защото има само един начин вие да познаете себе си като Мен и той е най-напред да познаете себе си като не-Мeн.
Сега опитай се да проследиш следното; постарай се да не изоставаш, защото тук става много деликатно. Готов ли си?
Добре. Запомни - ти помоли за това обяснение. Чака го години. Помоли да го получиш на прост език, а не чрез теологични доктрини или научни теории.
И както си помолил, така и ще получиш.
За да не усложнявам нещата, ще използвам вашия митически модел „деца на Бога" за основа на дискусията, защото е модел, който познавате, а и в много аспекти не е чак толкова неточен.
И така, нека да видим как действа процесът на себе-познаване.
Има един начин, по който можех на накарам всичките Си духовни деца да познаят себе си като част от Мен - и той беше просто да им го кажа. Направих го. Но на Духа не му беше достатъчно просто да знае Себе си като Бог, или като част от Бога, или като дете на Бога, или наследник на царството небесно, или каквато и друга терминология да вземеш.
Както вече обясних, да знаеш нещо и да го изпиташ са две различни неща. Духът копнееше да познае себе си чрез изживяване (точно както исках и Аз!). Теоретичното знание не беше достатъчно за вас. И аз осигурих план. Най-изключителната идея в цялата Вселена и най-великолепното сътрудничество. Казвам сътрудничество, защото всички вие сте в него заедно с Мен.
Според плана вие като чист дух ще влезете в току-що създадената материална Вселена. Така е, защото материалното (физическото) е единственият начин да знаеш чрез изживяване онова, което знаеш теоретично. Ето причината, поради която поначало създадох материалния космос и системата на относителността, управляваща както него, така и цялото творение.
Намирайки се в материалната Вселена, вие - Моите духовни деца, можехте да изпитате това, което знаете за себе си, но най-напред трябваше да познаете противоположното. Да го кажем простичко, не можеш да познаваш себе си като висок, освен ако и докато не разбереш какво е нисък. Не можеш да усетиш частта от себе си, която наричаш дебела, освен ако не знаеш какво е тънко.
Да го доведем до абсолютна логика - не можеш да изпиташ себе си като това, което си, докато не се срещнеш с онова, което не си. Това е предназначението на теорията на относителността и на целия материален живот. Това, което не си, е онова, чрез което се определяш.
В случая на абсолютното знание - на познаването на себе си като Създателя - не можеш да изпиташ Себе си като създател, освен ако и докато не създадеш. И не можеш да създадеш себе си докато не разделиш себе си на части. Иначе казано, за да бъдеш, трябва най-напред да не-бъдеш. Следиш ли ми мисълта?
Стой така. Разбира се, няма как да не бъдеш, който и каквото си - ти просто си това (чист, творчески дух), винаги си бил и винаги ще бъдеш. Така че вие направихте следващото най-добро нещо, което беше възможно: накарахте себе си да забравите Кои Сте в Действителност.
На влизане в материалната Вселена оставихте спомена за себе си. Това ви позволява да избирате да бъдете Които Сте вместо просто да сте се отзовали там.
Актът на избор да бъдеш част от Бога, а не просто да ти е казано, че си, е това, чрез което изпитваш себе си като притежател на пълен избор (което впрочем по определение е Бог). Но как можеш да имаш избор за нещо, за което няма избор? Не можеш да не бъдеш Моя рожба, колкото и упорито да се опитваш, обаче можеш да забравиш.
Ти си, винаги си бил и винаги ще бъдеш божествена частица от божественото цяло. Затова и актът на обединяване на цялото, на връщането при Бога се нарича спомняне. Ти всъщност избираш да си спомниш Кой Си В Действителност или другояче казано избираш да събереш различните части от себе си, за да изпиташ целия себе си, което е Целият Мен.
Твоята работа на Земята следователно е, не да научиш (защото ти вече знаеш), а да си спомниш Кой Си. И да си спомниш кои са всички останали. Ето защо голяма част от работата ти е да напомниш на другите така, че и те да могат също да си спомнят.
Всички чудесни духовни учители правят точно това. То е единственото ти предназначение. Предназначението на душата ти.
За да си спомните и пресътворите Кои Сте. Казвал съм ви отново и отново. Вие не ми вярвате.
Добре ... така е. както и трябва да бъде. Но действително, ако не сътворите себе си като това, Което Сте, няма как да бъдете, което сте.
Животът не е училище. Училище е мястото, където отиваш, ако има нещо, което не знаеш и което искаш да научиш. Не е място, където отиваш, ако вече знаеш нещо и просто искаш да изживееш знанието си.
Животът (както вие го наричате) е една възможност да узнаете практически онова, което вече знаете теоретично. Няма нужда да научавате нищо, за да го направите. Необходимо е само да си спомните, какво вече знаете, и да действате в съответствие с него."
Бог ни говори непрестанно...
