Защо онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито, а онова, към което погледнеш, изчезва?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

"Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Самият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъхнеш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш.

Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчезва. Или иначе казано, престава да задържа илюзорната си форма.

Ако погледнеш нещо, ако наистина го погледнеш, ще видиш направо през него и през всякаква илюзия, която е там, като пред погледа ти няма да остане нищо друго, освен абсолютна реалност. В лицето на абсолютната реалност твоята илюзия губи силата си. Не може дълго да те задържи в изтощителната си хватка. Ще видиш истината за нея и истината ще те направи свободен.

Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! В твоята действителност няма нищо, в което е нужно да се вкопчваш. И все пак, ако избереш илюзията на живота си пред абсолютната реалност, можеш чисто и просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото начало. По този начин можеш да имаш в живота си каквото си избереш и да отстраниш от живота си каквото не искаш повече да изживяваш.

Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мислиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му. Казах ти, че всяка мисъл е творческа.

Ако не искаш нещо, защо да мислиш за него? Без колебание - повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не — както пожелаеш.

Изборът ти е продиктуван от това Кой и Какво мислиш, че Си. Както и: Кой и Какво избираш да бъдеш. Това диктува целия избор - всеки избор, който си направил в живота си. И който някога ще направиш.

Не е вярно, обаче, че пътеката  на  отказалия  се  от светското  е неправилна. Думата „отказал се" има толкова погрешно значение. В действителност ти не можеш да се откажеш от нищо, защото ако се съпротивляваш на нещо, то става по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се отказва, а просто прави различен избор. Това е акт на придвижване към нещо, а не избягване на нещо.

Не можеш да избягаш от нещо, защото то ще те преследва навсякъде. Следователно не се съпротивлявай на изкушенията, а просто отвърни глава от тях. Обърни се към Мен и загърби всичко, което не прилича на Мен.

Но знай, че неправилен път не съществува, защото в това пътешествие не можеш да не стигнеш там, за където си тръгнал.

Просто е въпрос на скорост, т.е. кога ще пристигнеш, но дори и това е илюзия, защото не съществува нито „кога", нито „преди" или „после". Съществува единствено сега - един безкраен миг на вечността, в който изпитваш себе си.

Не трябва се тревожиш изобщо за което и да е от нещата, които правиш. Но би сполучил, ако бъдеш наблюдателен. Просто обръщай внимание на това кой си, какво правиш, какво имаш и проверявай дали то ти върши работа.

Смисълът на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се намираш винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш - кой и какво си и след това да го изживяваш."

Бог ни говори непрестанно...

В истинския духовен живот необходимо ли е да се откажеш от светското?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...

"Да, защото в крайна сметка Духът се отказва от неистинското, а в живота, който водиш, нищо не е истинско, освен връзката ти с Мен. Но отказването в класическия смисъл на себеотричане не е необходим.
Един истински Учител не се отказва от нищо. Истинският Учител просто го оставя настрана, както би направил с всяко нещо, което вече не използва.

Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си. Аз казвам просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто — като радостно упражнение.

Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва да преодолееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и приемеш. Онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито. Онова, към което погледнеш, изчезва.

Онези, които толкова сериозно се стремят да преодолеят всички земни страсти, често го правят до такава степен, че то става тяхна страст. Те изпитват "страст към Бога" - страст да Го познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга не я премахваш.

Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й обърни внимание и виж дали ти служи, като имаш предвид кой искаш да бъдеш.

Запомни: ти постоянно си в процес на себесътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това към какво изпитваш страст.

Често някой, който върви по тъй наречената от тебе духовна пътека, изглежда като че ли се е отказал от всички земни страсти и всички човешки желания. Всъщност, единственото, което е направил, е да ги разбере, да види илюзията и да се отдръпне от страстите, които вече не му служат - като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е донесла шанса да бъде напълно свободен.

Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие. Тя захранва двигателя на творението. Тя превръща идеите в изживяване.

Страстта е огънят, който ни кара да изразим кои сме в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да отречеш Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.

Отказалият се от светското никога не отрича страстта - той просто отрича привързаността към резултатите. Страстта е любов към действието. Действието е съществуване, но изживяно. А какво се създава често като част от действието? Това е очакването.

Да живееш живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати - това е свободата. Това е „Богоподобие". Така живея Аз.

Ни най-малко не Съм привързан към резултатите. Радостта Ми е в сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е решение да бъде отречено действието. 

Отказването от светското  е решение да бъде отречена нуждата от определен резултат. Разликата е огромна.
Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие.Да бъдеш е най-висшето състояние на съществуване. То е най-чистата есенция. То е проявата на Бога „сега-не сега", „всичко-не всичко", „винаги-никога".

Чистото „да бъдеш" е чисто „да бъдеш Бог".

И все пак никога не ни е било достатъчно просто да бъдем. Винаги сме копнели да изживеем Какво Сме, а за него се изисква друга Божествена проява, наречена „действие".

Да кажем, че се намираш в сърцевината на великолепното Себе си - или с други думи в сърцевината на божествената проява, наречена обич. (Това между другото е Истината за теб).

Едно е да бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо обично. Душата копнее да направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в собственото си изживяване. Така тя търси да осъществи най-висшата си идея чрез действие.

Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи страстта и ще унищожиш Бога. Страстта - това е Бог, който ти маха за поздрав.

Забележи обаче: веднъж направил нещо обично, Бог (или Богът в тебе) е осъзнал Себе Си и няма нужда повече от нищо.

Хората, от друга страна, често чувстват нуждата да получат нещо в замяна на инвестицията си. Ако ще обичаме някого, чудесно, но нека и ние получим обич в замяна.

Това не е страст. Това е очакване.

Очакването е най-големият източник на човешко нещастие. То разделя човека от Бога.

Отказалият се от светското търси как да прекрати това разделение чрез преживяване, което някои източни мистици са нарекли 'samadhi'. Това е единство и обединяване с Бога, сливане с божественото.

Следователно, отказалият се от светското се отказва от резултатите, но никога не се отказва от страстта. Разбира се, Учителят знае по интуиция, че страстта е пътят, пътят към Себеосъзнаване.

Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма и живот."

Бог ни говори непрестанно...

Какво трябва да правя (или да не правя) за да отида в Рая?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


""Отиване в рая" не съществува. Съществува само знанието, че вече си там. Говорим за приемане и разбиране, а не за стремеж и борба.

Не можеш да отидеш там, където вече си. За да го направиш, би трябвало да напуснеш мястото, където си, което би провалило целта на пътуването.

Иронията е в убеждението на повечето хора, че трябва да си тръгнат оттам, където са, за да отидат там, където искат да бъдат. Така те напускат рая, за да отидат в рая и минават през ада.

Просветлението означава разбиране, че никъде не трябва да се ходи, нищо не трябва да се прави и не е нужно да бъдеш никой друг освен точно този, който си в момента.

Ти си на път към никъде.

Раят, както ти го наричаш, е никъде, раят е тук и сега. И макар да си чувал това многократно, се питаш защо не го виждаш? Защо  не  го  чувстваш? И защо в света цари такава бъркотия?

Разбирам негодуванието ти. Да се опиташ да проумееш всичко това може да предизвика почти толкова негодувание, колкото и да се опиташ да накараш някой да го проумее.

Нима си представяш, че можеш да изпитваш нещо, което Аз да не мога да изпитвам?

Ще ти кажа следното: всяко твое изживяване е и Мое изживяване. Не виждаш ли, че Аз изживявам Себе Си чрез теб? За какво друго мислиш, че е всичко това?

Ако не сте Вие, Аз не мога да позная Себе Си. Създадох ви, за да мога да знам Кой Съм.

Сега обаче няма да разруша всичките ти илюзии по отношение на Мене в една единствена глава на книгата, и ще ти кажа, че в най-възвишената Си форма, която ти наричаш Бог, Аз не изпитвам негодувание.

Не изпитвам негодувание, не защото не мога, а просто защото така съм избрал. Между другото ти можеш да направиш същия избор.

Не можеш да изпиташ онова, което не знаеш. А не знаеш, че в момента се намираш в „рая", защото не си го изпитал. Виждаш ли как се озоваваш в омагьосан кръг. Не можеш (още не си намерил начин) да изпиташ онова, което не познаваш, а не познаваш онова, което не си изпитал.

Онова, което Просветлението те моли да направиш, е да знаеш нещо, което не си изпитал и така да го изпиташ. Знанието отваря вратите към изживяването, а ти си представяш, че е обратното.

Ти всъщност знаеш много повече, отколкото си изпитал. Просто не знаеш, че го знаеш.

Например знаеш, че има Бог. Но може да не знаеш, че го знаеш. И продължаваш да чакаш изживяването. А през цялото време го имаш. Но да го имаш, без да знаеш за това, е все едно изобщо да го нямаш.

А вместо да се въртим в кръг, може би би трябвало да бъдем самия кръг. Не е необходимо да е омагьосан, може просто да е възвишен."

Бог ни говори непрестанно...