Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...
"Ако вярваш, че Бог е някакво всемогъщо същество, което изслушва всички молитви, казва „да" на някои, „не" на други и „може би, но не сега" на останалите, грешиш. Въз основа на какво правило Бог би решавал?
Ако вярваш, че Бог е създателят и този, които взима решенията за всички неща в живота ти, грешиш.
Бог е наблюдателят, а не създателят. И Бог е готов да ти помогне да изживееш живота си, но не по начина, който може би очакваш.
Предназначението на Бога не е да създава или разрушава условията и обстоятелствата в твоя живот. Бог те е сътворил по Свой образ и подобие. Ти си сътворил останалото чрез силата, дадена ти от Бога. Бог е създал жизнения процес и живота такива, каквито ги знаеш. Същевременно ти е дал свободен избор да правиш с живота, каквото пожелаеш. В този смисъл собствената ти воля (повеля, желание) за себе си е и Божията воля за тебе.
Ти си живееш живота, както си искаш, и Аз нямам никакви предпочитания по този въпрос.
Това е грандиозната илюзия, в която си се забъркал - мисълта, че Бог по един или друг начин се интересува от това, което правиш.
Не Ме интересува какво правиш и на теб ти е трудно да чуеш подобно нещо. Нима ти се интересуваш какво правят децата ти, когато ги изпратиш да си играят? Има ли за теб някакво значение дали играят на гоненица, криеница или на дама? Няма, защото знаеш, че те са на сигурно място. Ти си ги поставил в среда, която си сметнал за дружелюбна и добра.
Разбира се, винаги ще се надяваш, че няма да се наранят. И ако това стане, ще си до тях да им помогнеш, да ги излекуваш, да им позволиш да се почувстват отново сигурни, да бъдат пак щастливи, да отидат да играят на другия ден. Но дали ще изберат гоненица или криеница на следващия ден пак няма да има значение за теб.
Естествено ти ще им кажеш кои игри са опасни. Но няма да можеш да спреш децата си да не правят опасни неща. Не винаги. Не завинаги. Не във всеки момент от сега до смъртта. Мъдър родител е онзи, който знае това. И все пак родителят никога не престава да се вълнува от резултата. Тази е двойнствеността, която се доближава до описанието на дуализма на Бога - да не се интересуваш дълбоко от процеса, а да се интересуваш дълбоко от резултата.
А Бог всъщност не се интересува даже и от изхода. Не от крайния изход. Така е, защото крайният изход е осигурен.
Ето и втората голяма илюзия на човека — идеята, че изходът на живота е под съмнение.
Точно това съмнение в крайния изход е създало най-големия ви враг - страха. Защото, ако се съмнявате в резултата, тогава би трябвало да се съмнявате и в Създателя - би трябвало да се съмнявате в Бога. И ако се съмнявате в Бога, би трябвало да живеете в страх и вина цял живот.
Ако се съмняваш в Божието намерение и в способността на Бога да създаде този краен резултат, как би могъл изобщо някога да отпуснеш душата си? Как би могъл някога истински да намериш мир?
Но Бог има пълната сила да съчетае намеренията с резултатите. Вие не можете и няма да повярвате в това (въпреки твърдението ви, че Бог е всемогъщ). Ето защо ви трябва да сътворите във въображението си сила, равна на Бога. за да намерите начин да бъде попречено на Божията воля. И така сте създали в митологията си съществото, което наричате "дявол". Представили сте си даже Бог във война с това същество (мислейки, че Бог решава проблемите като вас). Най-накрая даже сте си въобразили, че Бог може да загуби тази война.
Това нарушава всичко, което казвате, че знаете за Бога, но няма значение. Вие живеете собствената си илюзия, която поражда страха ви, и всичкото идва от решението ви да се усъмните в Мен.
А какво ще стане, ако вземеш ново решение? Какъв би бил резултатът?
Ще ти кажа следното: ти би живял като Буда. Като Исус. Като всеки светец, когото някога сте идолизирали.
И като повечето от тези светци, хората не биха те разбрали. И когато се опиташ да им обясниш чувството си на спокойствие, радостта в живота си, вътрешния си екстаз, те ще слушат думите ти, но няма да ги чуят. Ще се опитат да ги повторят, но ще прибавят нещо към тях.
Ще има да се чудят как така ти имаш онова, което те не могат да намерят. И тогава ще станат завистливи. Малко след това завистта им ще се превърне в ярост и в яда си ще се опитат да те убедят, че ти си този, който не разбира Бога.
И ако не успеят да те откъснат от радостта ти, ще потърсят как да те наранят - толкова огромна би била яростта им. И когато им кажеш, че това няма значение, че даже смъртта не може да прекрати радостта ти, нито да промени истината ти, със сигурност биха те убили. Тогава, като видят спокойствието, с което приемаш смъртта, ще те нарекат светец и ще те обикнат отново.
Защото такава е същността на хората: да обичат, след това да рушат, след това отново да обичат онова, което най-много ценят."
Бог ни говори непрестанно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар