Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...
1. Кога най-после животът ми ще потръгне? Какво е необходимо, за да се справя и да постигна поне минимален успех? Борбата ще свърши ли някога?
2. Кога ще науча достатъчно за личните взаимоотношения, така че да вървят гладко? Има ли начин да бъдеш щастлив в една интимна връзка? Тя винаги ли трябва да бъде цяло предизвикателство?
3. Защо изглежда, че никога в живота си не мога да привлека при себе си достатъчно пари? Такава ли ми е съдбата, че да спестявам и да се ограничавам докато съм жив? Какво ме възпира да реализирам напълно възможностите си, когато се отнася до пари?
4. Защо в живота не мога да правя онова, което наистина искам и същевременно с това да си изкарвам прехраната?
5. Как да реша някои от здравните проблеми, пред които съм изправен? Хроничните заболявания, на които съм жертва, са толкова много, че могат да запълнят цял един живот. Защо ги имам точно сега?
6. Какъв е кармичният урок, който трябва да науча тук? Какво се опитвам да овладея?
7. Съществува ли прераждане? Колко минали живота съм имал? Какво съм бил в тях? Съществува ли „кармичен дълг"?
8. Понякога се чувствам като ясновидец. Възможно ли е „да бъдеш ясновидец"? Аз такъв ли съм? Хората, които твърдят, че са ясновидци, „с дявола ли си имат работа"?
9. Допустимо ли е да се взимат пари за сторено добро? Ако си избера да стана лечител, мога ли да върша тази Божа работа и същевременно да имам финансово изобилие? Или двете взаимно се изключват?
10. Допустим ли е сексът? Каква е истината за това човешко изживяване? Дали единствената цел на секса е продължение на рода, както твърдят някои религии? Дали истинската святост и просветление се достигат чрез въздържание или чрез преобразуване на сексуалната енергия? Допустим ли е сексът без любов? Може ли физическото усещане от него да бъде достатъчно добра причина за изживяването му?
11. Защо си направил секса толкова хубаво, грандиозно и силно човешко изживяване, ако трябва да го избягваме, колкото се може повече? В тази връзка защо всички удоволствия са или „неморални", или „незаконни", или „вредни"?
12. Има ли живи същества на други планети? Били ли сме посещавани от тях? В момента наблюдавани ли сме? Ще видим ли, докато сме живи, неоспоримо доказателство за извънземен живот? Всяка форма на живот свой Бог ли си има? Ти ли си Богът на Всичко?
13. Ще дойде ли някога на Земята царството небесно? Ще се покаже ли някога Бог на земните хора, както е обещано? Съществува ли Второ Пришествие? Ще има ли някога край на света или апокалипсис, както гласят пророчествата в Библията? Има ли една единствена истинска религия? Ако има, тя коя е?
Това са само някои от въпросите ми. Както казах, имам поне още стотина. Някои от тях ме карат да се изчервя - звучат тъй по ученически. Моля те обаче, отговори им - един по един - и хайде да „поговорим" за тях.
"Добре. Стигнахме и до тях. Не се извинявай за въпросите си. Това са въпроси, задавани от жени и мъже в продължение на стотици години. Ако бяха толкова глупави, нямаше да бъдат задавани отново и отново от всяко следващо поколение.
Да минем към първия въпрос.
Във Вселената съм създал Закони, които ти позволяват да имаш, т. е. да сътвориш точно каквото си избереш. Тези Закони не могат да бъдат нито нарушавани, нито пренебрегвани. Ти ги следваш дори в момента, докато четеш. Няма как да не следваш Закона, защото такъв е начинът, по който функционират нещата. Няма как да го прекрачиш, не можеш да действаш извън него.
Във всяка минута от живота си си действал вътре в него и така си сътворявал всичко, което някога си изживял.
Ти си в съдружие с Бога. Ние с теб споделяме едно вечно съглашение. Моето обещание към теб е винаги да ти давам онова, за което помолиш. Твоето обещание е да молиш и да разбереш процеса на молба и отговор. Аз веднъж вече ти го обясних. Ще го направя пак, за да ти бъде съвсем ясно.
Ти си същество с три части. Състоиш се от тяло, разум и дух. Наричаш ги още и материално, нематериално и метафизично. Това е Светата Троица, наричана и с много други имена.
Аз съм същото, което си ти. Проявявам се като Триединство - Три В Едно. Някои от теолозите ви са го нарекли Отец, Син и Свети Дух.
Философите ви също разпознават този триумфират и го наричат съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Психиатрите ви са го нарекли То, его и свръх-его. Науката го нарича енергия, материя и антиматерия. Поетите говорят за разум, сърце и душа. Мислителите на "New Age" споменават тяло, съзнание и душа.
Времето ви е разделено на минало, настояще и бъдеще. Може ли това да не е същото като подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание?
Пространството се дели по подобен начин на три части: тук, там и мястото по средата. Описанието на това „място по средата" е трудно и объркващо. В момента, в който започнеш да го определяш, то става или „тук", или „там". И все пак знаем, че „пространството по средата" съществува. То държи „тук" и „там" на местата им - точно както вечното „сега" държи „преди" и „после" на местата им.
Тези три аспекта у теб всъщност са три енергии. Можеш да ги наречеш мисъл, дума и действие. Трите, взети заедно, създават резултат, който на твой език и по твое разбиране се нарича чувство или изживяване.
Душата ти (подсъзнанието, То, духът, миналото и пр.) е сумата от всички чувства, които някога си имал (сътворил). Съзнанието ти за някои от тези чувства се нарича „твоя памет". Когато проникнеш в паметта си, се казва, че си спомняш. Това означава да реконструираш, да събереш частите обратно.
Когато събереш обратно всички части от себе си, ще си спомниш Кой Си В Действителност.
Процесът на сътворяване започва с мисъл - идея, концепция, представа. Всичко, което виждаш наоколо, някога е било нечия идея. В твоя свят няма нещо, което най-напред да не е съществувало като чиста мисъл.
Същото важи и за Вселената.
Мисълта е първото ниво на сътворяване.
След това идва думата. Всичко, което казваш, е изразена мисъл. Тя е творческа и изпраща творческа енергия във Вселената. Думите са по-динамични (би могло да се каже по-творчески) от мисълта, защото се намират на различно вибрационно ниво от мисълта. Те променят (влияят на) Вселената с по-голяма сила.
Думите са второто ниво на сътворяване.
След тях идва действието.
Действията са думи в движение. Думите са изразени мисли. Мислите са формиращи се идеи. Идеите са обединяващи се енергии. Енергиите са освободени сили. Силите са съществуващи елементи. Елементите са частици от Бога, късчета от Цялото, от което е направено всичко.
Началото е Бог. Краят е действие. Действието е: Бог, сътворяващ или Бог, почувстван.
Мисълта ти за себе си е, че не си достатъчно добър и достатъчно безгрешен, за да бъдеш част от Бога и в съдружие с Бога. Толкова дълго си отричал Кой Си, че чак си го забравил.
Това не е станало случайно. Не се е случило просто така. Всичко е част от божествения план, тъй като ти не би могъл да сътвориш, да изживееш и да претендираш, че си Който Си, ако вече си го постигнал. Наложи се най-напред да се освободиш от връзката си с Мен (да я отречеш, да я забравиш), за да можеш да я изпиташ пълноценно, като я сътвориш изцяло и като я извикаш на преден план. Защото най-голямото ти желание (което е и Моето най-голямо желание) беше да се почувстваш част от Мен. Следователно, ти се намираш в процес на изживяване на себе си, сътворявайки се отново във всеки момент. Така, както съм и Аз чрез теб.
Сега виждаш ли къде е съдружието? Долавяш ли значението му? Говорим за едно свято сътрудничество - истинско свето причастие.
Животът ти следователно ще „потръгне", когато избереш той да потръгне. Ти още не си направил избора. Отлагал си, протакал си, протестирал си. Сега е време да провъзгласиш и да създадеш, каквото ти е било обещано. За да го сториш, трябва да повярваш на обещанието и да го живееш. Трябва да живееш обещанието на Бога.
Обещанието на Бога е, че ти си Негов син. Нейно дете. Негово подобие. Нейна равна.
А-а ... ето къде губиш връзката. Можеш да приемеш „Негов син", "дете", „подобие", но трепваш от това да бъдеш наречен „Негов равен". Струва ти се твърде много, за да го приемеш. Твърде много грандиозност, твърде много почуда и твърде много отговорност. Защото, ако си равен на Бога. това значи, че никой не ти прави нещо на теб, а че всичко е сътворено от теб. Така вече не съществуват жертви и злодеи, а само резултати от мисълта ти за нещо.
Казвам ти: всичко, което виждаш в собствения си свят. е плод на представата ти за него.
Искаш ли животът ти истински да „потръгне"? Тогава промени представата си за него. Представата си за себе си. Мисли, говори и действай като Бога, Който Си.
Разбира се, това ще те откъсне от много - най-вече от човешките ти събратя. Ще те нарекат луд. Ще ти кажат, че богохулстваш. Евентуално ще им дойдеш до гуша и ще се опитат да те разпънат.
Ще го направят не защото мислят, че живееш в собствения си свят на илюзии (повечето хора са достатъчно снизходителни да ти позволят личните ти забавления), а защото рано или късно други ще се почувстват привлечени от твоята истина заради обещанията в нея, които се отнасят до тях.
Ето къде приятелите ти, хората, ще се намесят, защото именно тук ще започнеш да ги застрашаваш. Твоята простичка истина, простичко живяна, ще им предлага повече красота, повече удобство, повече спокойствие, повече радост и повече обич към себе си и другите, отколкото което и да било от онова, което земните ти приятели биха могли да измислят.
Усвояването на тази истина би означавало края на техния подход. Би означавало края на омразата и страха, на фанатизма и войната; края на порицанието и убийствата, които все още продължават в Мое име; края на идеята, че "могъщият е прав"; края на купуването чрез сила; края на лоялността и почитта, почиващи на страх; края на света такъв, какъвто го знаят и какъвто всички вие сте го създали.
Така че приготви се, добра душа. Защото от мига, в който приемеш осъзнаването на Себе си за своя свята кауза, ще бъдеш охулена, заплюта, наречена с обидни имена, напусната, а най-накрая и ще те обвинят, осъдят и порицаят (всеки по свой начин).
Тогава защо да го правиш?
Защото вече не те интересува дали светът те приема и одобрява. Вече не си доволен от това, което този свят ти е дал. Вече не си удовлетворен от това, което е дал на другите. Ти искаш болката, страданието и илюзията да свършат. До гуша ти е дошло от света такъв, какъвто е сега. Ти търсиш нов свят. Не го търси повече. Повикай го наяве.
Най-напред проникни в Най-Величествената си Мисъл за себе си. Представи си се такъв, какъвто би бил, ако всеки ден живееше тази мисъл. Представи си какво би мислил, правил и казвал и как би реагирал на онова,
което другите правят и казват.
Виждаш ли разлика между тази представа и нещата, които мислиш, правиш и казваш в момента?
Би трябвало да я забелязваш, защото знаем, че в момента не живееш в хармония с най-висшата си представа за себе си. И така, след като си видял разликите между това, къде се намираш и къде би искал да бъдеш, започни да променяш, съзнателно да променяш мислите, думите и действията си, докато съвпаднат с най-висшата ти представа.
Процесът ще изисква огромни умствени и физически усилия. Ще е необходимо непрекъснато (ежеминутно) наблюдение на всяка мисъл, дума и действие. Ще е необходимо постоянно да взимаш решения - съзнателно! Този процес всъщност е едно значително придвижване към съзнанието. Онова, което ще разбереш, ако приемеш цялото това предизвикателство, е, че си прекарал половината от живота си в безсъзнание. Иначе казано, изборите, които си правил чрез мислите, думите и делата си, не са ти били ясни дотогава, докато не си изпитвал последиците от тях. А когато си изпитвал последиците, си отричал, че имат нещо общо с мислите, думите и делата ти.
Това е покана да спреш този несъзнателен начин на живот - предизвикателство, към което душата ти те зове открай време.
Продължителното умствено наблюдение може и да бъде силно изтощително, докато не ти стане втора природа. То всъщност ти е втора природа. Първата ти природа е да обичаш безусловно. Втората ти природа е да
изявяваш първата (истинската си природа) - по свой избор и съзнателно."
- Но няма ли подобно непрекъснато редактиране на всичко, което мисля, казвам и правя да ме превърне в безчувствен и безинтересен човек?
"Никога. Различен, да. Но не безчувствен и безинтересен. Нима Христос е бил безинтересен? Не мисля, че е бил. Нима Буда е бил скучен? Хората са се тълпели, молели са се да бъдат в присъствието му. Никой, който е достигнал, "майсторство", не е безчувствен и безинтересен. Необичаен - може би. Изключителен - възможно. Но никога безчувствен и безинтересен.
И тъй, искаш ли животът ти да потръгне? Започни веднага да си го представяш такъв, какъвто искаш да бъде и влез в тази представа. Провери всяка мисъл, дума и действие, които не са в хармония с него. Отдръпни се от тях.
Мине ли ти през ума мисъл, която не съответства на най-висшата ти представа, веднага я замени с друга мисъл. Кажеш ли нещо, което не съответства на най-висшата ти идея, запомни вече никога да не го повтаряш. Сториш ли нещо, което не съответства на най-добрите ти намерения, вземи решение да си го направил за последен път. И ако можеш, направи така, че да бъде добре и за друг, ако е бил въвлечен.
Не казвам, че трябва да пренебрегнеш проблема или да се престориш, че той не съществува. Казвам ти да огледаш обстоятелствата и след това да изразиш най-висшата си истина по отношение на тях.
Ако си без пукнат грош, без пукнат грош си. Безпредметно е да излъжеш, че не така. Отделно, че е и изтощително да се опитваш да скалъпиш някаква история, само и само да не си го признаеш. Собствените ти мисли по въпроса (''Лошо е да си без пукнат грош", „Това е ужасно", „Не ме бива за нищо, защото кадърните и работливи хора, никога не остават без пукнат грош" и т.н.) определят как ще изпиташ състоянието „да бъдеш без пукнат грош". Думите ти по въпроса ("Разорен съм", „Нямам пукнат грош", „Съвсем съм без пари") диктуват до кога ще останеш без пукнат грош. Действията ти (да се самосъжаляваш, да седиш обезкуражен, да не се опитваш да намериш изход, защото е безпредметно) създават действителността ти занапред.
Първото, което би ти било полезно да разбереш за Вселената, е, че никое обстоятелство не е „добро" или „лошо". То просто е. Тъй че престани да правиш стойностни преценки.
Второто, което е полезно да знаеш, е, че всички условия и обстоятелства са временни. Нищо не остава непроменено, нищо не стои неподвижно. По какъв начин ще се променят нещата, зависи от теб."
- Прощавай, но трябва да те прекъсна отново. Какво ще кажеш тогава за някой, който е болен, но има вяра, че ще може да премести планини, който мисли, казва и вярва, че ще се оправи ... и само след шест седмици умира? Как би се вместило това в цялата тази история за положителното мислене и утвърдителното поведение?
"Много добре. Задаваш трудните въпроси. Чудесно. Не е като да взимаш думата Ми направо за чиста монета.
Понататък ще дойде време да взимаш думите ми и така, на вяра, защото накрая ще разбереш, че ти и Аз можем да си обсъждаме всичко това до безкрайност, докато не ни остане нищо друго освен да го опитаме или да го отречем. Но още не сме стигнали дотам. Така че, да си продължим разговора.
Човекът с вярата, че може да мести планини, който умира след шест седмици, е местил планини през тези шест седмици. Може би това му е било достатъчно. Може в последния час на последния ден да е решил: „Стига ми толкова. Готов съм да се запътя към ново приключение". Ти може би не си знаел за решението му, защото той не ти го е казал. Истината е, че той може да е взел това решение доста по-рано (дни, месеци по-рано) и да не ти е казал; да не е казал на никого.
Създали сте общество, в което желанието да умреш е твърде неприемливо - да не се притесняваш от смъртта е неприемливо. Понеже ти не искаш да умреш, не можеш да си представиш, че който и да било друг може да иска да умре, независимо от обстоятелствата и състоянието му.
Има много ситуации, в които смъртта е за предпочитане пред живота (които знам, че можеш да си представиш, ако се замислиш дори само за момент). Същевременно, като видиш някой, който избира да умре, тези истини ти убягват (не изглеждат толкова очевидни). И умиращата го знае. Тя може да почувства доколко решението й се приема от останалите в стаята.
Забелязвал ли си някога колко хора изчакват докато стаята се изпразни преди да си отидат от този свят? Някои даже трябва да кажат на близките си: ,"Не, хайде вървете си. Идете да хапнете нещо." Или: "Отидете да поспите. Аз съм добре. Ще се видим на сутринта." И когато неотлъчната "охрана" си тръгне, тогава си тръгва и душата от тялото на "охранявания".
Ако кажат на събралите се близки и приятели: "Просто искам да си отида", те ще го чуят и ще започнат да се тюхкат: "О. нали не искаше да кажеш това", или „Не говори така'', или "Стой. почакай", или "Моля те, не ме напускай".
Всеки представител на медицинската професия е обучаван да държи хората живи вместо да им помага да се чувстват удобно, така че да могат да умрат с достойнство.
Забележи, че за лекар или медицинска сестра смъртта значи провал. За приятел или роднина смъртта е нещастие. Само за душата смъртта е облекчение и избавление.
Най-големият подарък, с който можеш да дариш умиращия, е да го оставиш да си отиде в мир — без да е нужно да мисли, че трябва на всяка цена да остане, да продължи да страда или да трябва да се тревожи за теб в този решителен за него момент.
Много често в случаите, когато човекът, който казва, че ще живее, вярва, че ще живее и дори се моли да живее, в душата си той вече е променил мнението си по въпроса. Усетил е, че е време да остави тялото и да освободи душата си за други начинания. Когато душата вземе такова решение, нищо, което прави тялото, не може да го промени. Нищо, което мисли разумът, не може да го спре. В момента на смъртта научаваме кой има решаващата дума в триумвирата тяло-разум-душа.
През целия си живот си смятал, че тялото ти - това си ти. Понякога смяташ и че разумът ти — това си ти. Смъртта е мигът, в който разбираш Кой Си Действително.
Съществува и положение, при което разумът и тялото просто не слушат душата. Това също би могло да създаде ситуацията, която описваш. Най-трудното нещо за хората е да чуят собствената си душа. (Забележи колко малко от тях го правят).
Често се случва душата да вземе решение, че е време да напусне тялото. Тялото и разумът (винаги подчинени на душата) го чуват и процесът на освобождаване започва. В същото време разумът (егото) не иска да го приеме. В края на краищата това би бил краят на съществуванието му. Така че, той нарежда на тялото да се противопостави на смъртта. То го прави с радост, защото и то не иска да умре. Разумът (егото) и тялото получават сериозна подкрепа за това от околния свят — светът, който е тяхно творение. И тъй стратегията е утвърдена.
На този етап всичко зависи, от това, колко е силно желанието на душата да си отиде. Ако не е много спешно, душата може да каже: „Добре, вие печелите. Ще остана още малко". Но ако душата е наясно, че оставането й не служи на по-висшите й намерения и че няма повече накъде да еволюира чрез това тяло, тя ще си тръгне и нищо няма да я спре (нищо не би трябвало дори да се опитва).
Душата е съвсем наясно, че целта й е еволюция. Това е единственото й предназначение3. Тя не се интересува от постиженията на тялото или от развитието на разума. Те са без значение за душата.
Душата е наясно, че напускането на тялото не е голяма трагедия. В много отношения трагедията й е да се намира в тялото. И тъй, трябва да разбереш, че душата гледа на цялата история около смъртта по различен начин. Тя естествено гледа и на цялата житейска история различно което е и източникът на повечето от притесненията и разочарованията, които хората изпитват. Притесненията и разочарованията настъпват от невслушване в душата.
Първото нещо, което можеш да сториш, е да си изясниш към какво се стреми душата. И престани да й поставяш оценки.
Непрестанно го правиш. Току-що ти показах как поставяш оценки на желанието да умреш. Ти поставяш оценки и на желанието да живееш - истински да живееш.
Непрекъснато оценяваш себе си във връзка с желанието си да се смееш, да плачеш, да спечелиш, да загубиш, заради желанието си да изпиташ радост и обич - особено заради тях.
Отнякъде си изровил идеята, че да се лишават от радости е благочестиво и че да не възхваляваш живота е набожно. Лишението - казал си си - е най-доброто.
Това нито е добро, нито е лошо - просто е лишение. Ако се чувстваш добре, след като си се лишил, тогава в твоя свят то е най-доброто. Ако се чувстваш зле - то е лошо. През повечето време не можеш да решиш. Лишаваш се от това или онова, защото си казваш, че така трябва. После хем си доволен, че си го направил, хем се чудиш защо не се чувстваш добре.
И така, първата стъпка е, да спреш да си правиш отрицателни самооценки. Научи какво е желанието на душата ти и върви с него. Върви с душата.
Душата търси най-висшето чувство на обич, което можеш да си представиш. Това е желанието на душата. Това е целта й. Душата търси чувството. Не знанието, а чувството. Тя вече има знанието, но то е концептуално. Чувството се изпитва. Душата иска да изпита себе си и така да познае себе си в собственото си изживяване.
Най-висшето чувство е изживяването на единство с Всичко, Което Е. Това е великото завръщане при Истината, за което копнее душата. Това е чувството на съвършена обич.
Съвършената обич е за чувствата онова, което съвършеното бяло е за цветовете. Мнозина смятат, че бялото е отсъствието на цвят. Не е така. То е обединение на всички цветове. Бялото е всеки цвят, който съществува обединен.
По същия начин и обичта не е отсъствие на някои емоции (омраза, ярост, похот, ревност, алчност), а сбор на всички чувства. Тя е цялото. Съвкупността. Всичкото.
Така че, за да може душата да изпита съвършената обич, тя трябва да изпита всяко човешко чувство.
Как мога да изпитам състрадание към онова, което не разбирам? Как мога да простя на някого нещо, което никога не съм изживявал в Себе Си? Нали виждаш и простотата, и главозамайващите измерения в пътешествието на душата. Най-после разбираш накъде се е запътила: Предназначението на човешката душа е да изпита всичко, за да може да бъде всичко.
Как може да бъде горе, ако никога не е била долу и отляво, ако никога не е била отдясно? Как може да й е топло, ако не познава студа, и да бъде добра, ако отрича злото? Очевидно е, че душата не може да избере да бъде нещо, ако няма нищо, от което да избира. За да може душата да изпита величието си, тя трябва да знае какво е величие. А не може да го узнае, ако не съществува нищо друго освен величие. И така, душата осъзнава, че величието съществува само в пространството на онова, което не е величествено.
Следователно душата никога не осъжда онова, което не е величествено, а го благославя, виждайки в него част от себе си, която трябва да съществува, за да може друга част от нея да се прояви.
Задачата на душата, разбира се, е да ни помогне в избора на величественото — в избора на най-доброто от това Кой Си Наистина, без да осъждаш онова, което не избираш.
Това е голяма задача, за която трябват много животи, защото вие имате навика да съдите — да наричате нещо „погрешно", „лошо" или „недостатъчно", вместо да благословите онова, което не избирате.
Правите и нещо по-лошо (от осъждането) - търсите начин да нараните онова, което не сте избрали. Стремите се да го разрушите. Ако има човек, място или нещо, с което да не сте съгласни, вие го атакувате. Ако има религия, противоположна на вашата, я наричате „погрешна". Ако има мисъл, противоположна на вашата, я осмивате. Ако има идея, различна от вашата, я отхвърляте. Ето в това грешите, защото създавате само половин Вселена. А когато сте отхвърлили другата, не можете да разберете дори вашата половина."
- Всичко това е много задълбочено и аз ти благодаря. Никой досега не ми е казвал тези неща. Поне не толкова просто. И аз се опитвам да разбера. Наистина. И все пак с някои неща ми е трудно да се преборя. Ти май каза например, че би трябвало да обичам „погрешното", за да мога да позная „вярното". Значи ли, че трябва, тъй да се каже, да прегърна дявола?
"Как другояче да го излекуваш? Естествено, истински дявол не съществува, но Аз ти отговарям с израза, който подбра.
Лечението е процес, в който приемаш всичко и след това избираш най-доброто. Разбираш ли? Не можеш да избереш да бъдеш Бог, ако няма нищо друго, от което да избираш."
- Чакай малко! Кой говори за избора да бъда Бог?
"Най-висшето чувство е съвършената обич, нали?"
- Да, така мисля.
- Можеш да намериш по-добро описание на Бога ли?
- Не, не мога.
"Значи душата ти се стреми към най-висшето чувство. Стреми се да изпита - да бъде - съвършена обич.
Тя е съвършена обич и го знае. Но душата иска да направи нещо повече от това да го знае. Тя иска да бъде съвършена обич в изживяването си.
Естествено, че се стремиш да бъдеш Бог! Какво друго си си мислил, че правиш?"
- Не знам. Не съм сигурен. Предполагам, че никога не съм го мислил по такъв начин. Просто ми се струва, че в това има нещо богохулно.
Не е ли интересно, че не намираш нищо богохулно в стремежа да бъдеш като дявола, а да се стремиш да бъдеш като Бога те смущава?
- Чакай, чакай. Кой се опитва да бъде като дявола?
"Ти. Всички вие. Създали сте даже религии, които ви казват, че сте родени в грях (че сте грешници по рождение), за да можете да убедите себе си в собствената си злина. Но ако ви кажа, че сте родени от Бога, че сте чисти Богове и Богини по рождение (чиста любов), ще го отхвърлите.
Прекарали сте целия си живот, убеждавайки себе си, че сте лоши. Не само, че вие сте лоши, но и нещата, които искате, са лоши. Сексът е лош, парите са лоши, удоволствието е лошо, силата е лоша. да имаш много е лошо много от каквото и да било. Някои от религиите ви са ви накарали да повярвате даже и че танцуването е лошо, музиката е лоша, празнуването на живота е лошо.
Скоро ще вземете да се съгласите, че и да се усмихваш е лошо, да се смееш е лошо, да обичаш е лошо.
Не, приятелю, може да не си наясно с много неща, но едно знаеш със сигурност: ти и повечето неща, които пожелаваш, сте лоши. След като си направил такава оценка за себе си, си решил, че задачата ти е да се поправиш.
Нищо де. Посоката и без това е една и съща - просто има по-бърз начин, по-къс път, по-кратка пътека.
Просто да приемеш Кой Си в настоящия момент и да го изявиш.
Това е, което направи Христос. Това е пътеката на Буда, пътят на Кришна и на всеки духовен Учител, който някога е стъпвал на Земята.
И всеки Учител е носил същото послание: Онова което съм аз, сте и вие. Онова, което мога да сторя аз, можете да сторите и вие. Ще правите всичко това, дори и повече.
Но вие не сте слушали. Вместо това сте си избрали далеч по-трудната пътека на онзи, който мисли, че е дяволът и който си представя, че е лош.
Казваш, че е трудно да вървиш по пътя на Христос, да следваш ученията на Буда, да съхраниш светлината на Кришна, да бъдеш Учител. Но Аз ще ти кажа следното: далеч по-трудно е да отречеш Кой Си, отколкото да го приемеш.
Ти си доброта, милост, съпричастие и разбиране. Ти си мир, радост и светлина.Ти си прошка, търпение, кураж, помощник в момент на нужда, утешител във времена на тъга, лечител при нараняване, учител в миг на объркване. Ти си най-дълбоката мъдрост и най-висшата истина, най-великият мир и най-величествената обич. Ти си всички тези неща. И в някои мигове от живота си си познал себе си в тях.
Избери сега винаги да познаваш себе си в тях."
Бог ни говори непрестанно...
