Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...
- Авторите на Библията са били свидетели на живота на Христос и достоверно са записали каквото са чули и видели.
"Налага се да те поправя тук. Повечето от авторите на Новия Завет никога през живота си не са срещали или виждали Христос. Те живяха много години след като Исус напусна Земята. Те не биха разпознали Исус от Назарет, ако се сблъскат с него на улицата.
Авторите на Библията бяха велики вярващи и историци. Те събраха разказите, стигнали до тях и до приятелите им от други хора — по-възрастни, получили ги на свой ред от по-възрастни, докато накрая оформиха писмен документ.
И не всичко, написано от авторите на Библията, беше включено в крайния документ.
Вече се бяха появили „църкви" около ученията на Христос и както се случва, когато и където са се събрали група хора около могъща идея, в тези църкви имаше определени лица, които решаваха коя част от историята за Христос да бъде разказвана и как. Този процес на подбор и редактиране продължи и по време на събирането, написването и издаването на евангелията и Библията.
Даже няколко века след написването на оригиналните свети писания, Велик Църковен Събор още веднъж взе решение за това кои доктрини и истини да бъдат включени в тогавашната официална Библия и кои от тях би било „нездравословно" или „преждевременно" да бъдат разкривани на хората.
Имало е и други свети писания — всяко от тях написано в мигове на вдъхновение от иначе обикновени хора, никой от които не е бил по-луд от теб.
Деца Мои, всичко в живота е свято. По тази мярка да, това са свети писания. Но няма да си играя с теб на думи.
Не намеквам, че този ръкопис един ден ще стане свето писание. Поне не в следващите няколкостотин години или докато езикът му не излезе от мода.
Проблемът е, че езикът тук е твърде разговорен, твърде съвременен. Хората приемат, че ако Бог би разговарял пряко с теб, речта му не би звучала като че говори съседът ти отсреща. Би трябвало да има някаква обединяваща, даже обожествяваща структура на езика. Достойнство. Някакво усещане на Божественост.
Както казах и по-рано, това е част от проблема. Хората имат усещането, че Бог „се показва" само в една форма. На всичко, което не съвпада с тази форма, се гледа като на богохулство.
Но хайде да погледнем сърцевината на въпроса ти. Защо мислиш, че е лудост да имаш възможност да разговаряш с Бога? Не вярваш ли в молитвите? Нима Бог никога не е отговорил на молитва?
- О, да, но никога устно, разбираш ли. В живота ми са се случвали всякакви неща, за които съм убеден, че са отговор (съвсем пряк отговор) на молитва. Но Бог никога не е говорил с мен.
Ясно. Значи този Бог, в който вярваш, може да направи всичко. Само не може да говори.
- Естествено, че Бог може да говори, ако поиска. Просто не изглежда вероятно, че Бог би пожелал да говори с мен.
В това се корени всеки проблем, с който се сблъскваш в живота си - че не се смяташ за достатъчно достоен, за да ти говори Бог. О небеса, как можеш тогава изобщо да очакваш някога да чуеш гласа Ми, ако не можеш даже и да си представиш, че заслужаваш да ти се говори?
Ще ти кажа следното: В настоящия миг правя чудо. Защото говоря не само на теб, но и на всеки един, който чете тези думи.
На всеки от тях говоря в момента. Знам кой е всеки един от тях. Знам кой ще намери пътя до тези думи и знам, че (точно както става и с другите ми послания) някои ще съумеят да чуят, а други само ще слушат, но няма да чуят нищо.
Спри да подлагаш мотивите си на съмнение (правиш го непрестанно).
Аз винаги съм бил тук, за да ти помогна. Тук съм и сега. Не е необходимо да намираш отговорите сам. И никога не е било необходимо.
Просто изреди въпросите. Започни отнякъде. Давай. Изброй онези, които ти идват наум."
Бог ни говори непрестанно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар