Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...
"Нека ти обясня нещо. Ти си решил, че Бог се показва само по един начин. Това е много опасна идея. Възпира те да видиш Бога навсякъде. Ако си мислиш, че Бог изглежда само по един начин, звучи по един начин или Е по един начин, ще ме изпускаш из поглед денем и нощем. Ще прекараш целия си живот, търсейки Бога, и няма да Я намериш..., защото търсиш Него. Това е просто един пример.
Казано е, че ако не видиш Бога и в посредственото, и в задълбоченото, си изпуснал поне половината от историята. Това е великата Истина.
Бог е в тъгата и в смеха, в горчивото и в сладкото. Божествено намерение стои зад всичко - следователно и Божествено присъствие има във всичко.
Откъде ти хрумна, че Бог е само „почтителен"? Бог е и горе, и долу. И горещо, и студено. И ляво, и дясно. И почтителното, и непочтителното!
Мислиш, че Бог не може да се смее? Представяш си, че Бог не се радва на хубава шега? Решил си, че Бог няма чувство за хумор? Аз пък ти казвам, че Бог изобрети хумора.
Нима трябва да шептиш, когато Ми говориш? Нима жаргонът и уличният език не са ми познати? Казвам ти: можеш да разговаряш с Мен, както би разговарял с най-добрия си приятел.
Да не мислиш, че съществува дума, която не съм чувал? Или гледка, която не съм виждал? Или звук, който не знам?
Смяташ, че някои от тях презирам, а други обичам? Казвам ти: Аз не презирам нищо. Няма нещо, което да е отблъскващо за Мен. То е живот, а животът е подаръкът, неописуемото съкровище, най-святото от всички святи неща.
Аз съм животът, защото Аз съм онова, от което той е направен. Всеки аспект на живота има божествено предназначение. Нищо не съществува, запомни го добре, нищо!, без разбрана и утвърдена от Бога причина.
Питаш ме "Какво да кажем тогава за злото, създадено от човека?". Отговорът е прост.
Не можеш да създадеш нищо (предмет, събитие или каквото и да е изживяване) извън Божия план. Защото Божият план е ти да сътвориш всичко, каквото поискаш. В тази свобода се състои изживяването на Бога да бъде Бог и това е изживяването, заради което създадох Вас ... и живота.
Зло е онова, което наричате зло. Даже към него изпитвам обич, защото само чрез онова, което наричате зло, можете да познаете доброто; само чрез онова, което наричате работа на дявола, можете да познаете и да свършите работата на Бога. Аз не обичам топлото повече от студеното, високото повече от ниското, лявото повече от дясното. Всичко е относително. И всичко е част от онова, което съществува.
Аз не обичам „доброто" повече, отколкото обичам „злото". Хитлер отиде на небето като всички. Когато разбереш това, ще си разбрал и Бога.
Възпитавани сте с вярата, че доброто и злото съществуват, че правилно и погрешно са противоположности, че някои неща са нередни и неприемливи в очите на Бога.
Всичко е „приемливо" в очите на Бога, защото как може Бог да не приеме онова, което е? Да отхвърлиш нещо е все едно да отречеш, че то съществува. Да кажа, че нещо е нередно, значи да кажа, че то не е част от Мен - а това е невъзможно.
И все пак запази убежденията си, и остани верен на стойностите си, защото те са стойностите на родителите и прародителите ти, на приятелите ти и на обществото ти. Те формират структурата на живота ти и да ги загубиш би значело да разплетеш тъканта на изживяването си. Но ги подложи на проверка една по една. Прегледай ги частица по частица. Недей разрушава къщата, но огледай всяка тухла и смени онези, които изглеждат строшени, и които вече не подкрепят структурата.
Идеите ти за редно и нередно са просто това - идеи. Те са мислите, които образуват формата и създават същността на това Кой Си Ти. Може да има само една причина и една цел за промяна на някоя от тях: ако ти не си доволен от това Кой Си.
Само ти можеш да знаеш дали си доволен. Само ти можеш да кажеш за живота си: „Това е моето творение - моята рожба, от която съм доволен".
Ако стойностите ви ви служат, задръжте ги. Отстоявайте ги. Борете се да ги защитите.
Но се стремете да се борите по начин, който не вреди на никого. Вредата не е необходим елемент в изцеряването.
Не съм казал, че стойностите ви са погрешни. Нито пък, че са правилни. Те са просто преценки. Оценки. Решения. По-голямата част от тях са решения, взети не от вас, а от някой друг. От родителите ви може би. От религията ви. От учителите, историците, политиците ви.
Много малко от преценките, които сте включили в своята истина, са преценки, които сте направили сами въз основа на личното си изживяване. А това, за което дойдохте тук, е изживяването и от изживяването щяхте да сътворите себе си. Вместо това вие сте сътворили себе си от изживяването на други.
Ако съществуваше такова нещо като грях, той би бил точно това: да позволиш да станеш този, които си, въз основа на преживяното от други. Този е „грехът", който си извършил. Извършили сте всички вие. Не изчаквате собственото си изживяване, приемате изживяването на другите за евангелие (съвсем буквално!) и като се сблъскате за пръв път с истинското изживяване, наслагвате върху него онова, което си мислите, че вече знаете.
Ако не бяхте правили това, можехте да имате съвсем различно изживяване - изживяване, което би могло да покаже, че първоначалният ви учител или източник не е бил прав. В повечето случаи вие не искате да изкарате, че родителите ви, училищата ви, религиите ви, традициите и светите ви писания не са прави — затова отричате собственото си изживяване в полза на онова, което са ви казвали да мислите.
Няма по-добър пример за това от отношението ви към човешката сексуалност.
Всеки знае, че сексуалното преживяване може да бъде най-обичаното, най-възбуждащото, най-силното, най-радостното, най-обновяващото, най-ободряващото, най- положителното, най-интимното, най-обединяващото и най-възстановяващото физическо изживяване, на което хората са способни. След като сте го разбрали от опит, сте избрали да приемете вместо него миналите оценки, мнения и представи за секса, провъзгласявани от други (лично заинтересовани от начина, по който мислите).
Тези оценки, мнения и идеи противоречат на собственото ви изживяване, но понеже не ви се ще да изкарате учителите си неправи, убеждавате себе си, че вашето изживяване би трябвало да е погрешно. Съкрушителният резултат е, че предавате своята чиста истина по този въпрос.
Същото сте направили и с парите. Всеки път в живота си, когато сте имали много пари, сте се чувствали чудесно. Чувствали сте се чудесно да ги получите, чувствали сте се чудесно и да ги изхарчите. В това не е имало нищо лошо, нищо по същество „погрешно". И все пак толкова дълбоко сте си втьлпили ученията на другите по този въпрос, че отхвърляте изживяването си в полза на "истината".
Приемайки тази „истина" за своя собствена, сте формирали около нея и мисли - мисли, които са творчески. По този начин сте създали около парите и лична действителност, която ги отблъсква от вас, защото: как бихте се стремили да привличате онова, което не е „добро"?
Невероятно е, но сте създали същото противоречие и около представата си за Бога. Всичко, което сърцето ви изпитва от Бога, ви казва, че Бог е добър. Всичко, на което учителите ви ви учат за Бога, ви казва, че Бог е лош. Сърцето ви казва, че Бог се обича без страх. Учителите ви ви учат да се страхувате от Бога, защото Той е отмъстителен. Казват ви, че трябва да живеете в страх от Божия гняв. Трябва да треперите в Неговото присъствие. През целия си живот трябва да се боите от присъдата на Бог. „Защото Бог е справедлив" ви е казано. И ще сте в беда, ако се противопоставите на страховитото правосъдие на Бога. Следователно бъдете „покорни" на Божиите заповеди, иначе ... тежко ви.
И най-вече не бива да задавате логични въпроси като този: ако Бог искаше стриктно покорство пред Законите Си, защо е създал възможността за нарушаването на същите тези Закони? Учителите ви ви казват: защото Бог пожела да имате „свободен избор". Но какъв свободен избор е това, когато да предпочетеш едно нещо пред друго води до порицание? Как ще е свободна „свободната воля", щом тя не е твоята, а нечия чужда воля, която трябва да изпълниш. Който те учи на това, превръща Бога в лицемер.
Казано ви е, че Бог е прошката и съчувствието ... обаче ако не помолите за тази прошка по „правилния начин", ако не дойдете при Бога „както му е редът", молбата ви няма да бъде чута, зовът ви ще остане незабелязан. Даже и това не би било толкова лошо, ако имаше само един правилен начин, но „правилните начини", които се преподават са толкова, колкото са и учителите, които ги преподават.
Повечето от вас следователно прекарвате по-голямата част от живота си, след като пораснете, в търсене на „правилния" път да боготворите, да се покорявате и да служите на Бога. Иронията в цялата работа е, че Аз не ви искам боготворенето, не се нуждая от покорството ви и не е необходимо да Ми служите.
В исторически план такова поведение са налагали на поданиците си монарси - обикновено вманиачено егоистични, несигурни в себе си, тиранични монарси. Това по никакъв начин не са благочестиви Божии изисквания и е направо впечатляващо, че светът досега не е стигнал до извода, че такива изисквания са подправени и нямат нищо общо с нуждите и желанията на Бога.
Бог няма нужди. Всичко, Което Е е точно това: всичко, което е. То следователно по дефиниция нищо не иска и нищо не му липсва.
Ако избирате да вярвате в Бог, който някакси се нуждае от нещо и е тъй засегнат, ако не го получи, че наказва онези, от които го е очаквал, значи избирате да вярвате в Бог, много по-малък от Мен. Вие наистина сте Деца на По-Малък Бог.
Не, деца мои, позволете ми, моля ви, да ви уверя отново с тези редове, че Аз нямам нужди. Аз не изисквам нищо.
Това не значи, че нямам желания. Желанията и нуждите не са едно и също (въпреки че много от вас са ги уеднаквили в сегашния си живот).
Желанието е началото на цялото творение. То е първоначалната мисъл. То е велико чувство вътре в душата. То е Бог, който избира какво да сътвори по-нататък.
Чудиш се какво е желанието на Бога...
Желанието ми е първо да позная и изживея Себе Си в цялото Си величие - да знам Кой Съм. Преди да създам вас и всички светове във Вселената, Ми беше невъзможно да го сторя.
Второ, желая вие да познаете и да изживеете Действително Кои Сте чрез силата, която Съм ви дал да създавате и изпитвате себе си по какъвто начин си поискате.
Трето, желая целия процес на живота да бъде изживяване на постоянна радост, вечно продължаващо творение, непрекъснато разширяване и развитие и абсолютно удовлетворение във всеки момент, наречен „сега".
Установил Съм съвършена система, в която тези желания да могат да се осъществят. Те се осъществяват сега, именно в този момент. Единствената разлика между вас и Мен е, че Аз го знам.
В мига на пълното си знание (който може да настъпи за вас по всяко време) вие също ще се почувствате както Аз винаги се чувствам: абсолютно радостни, обичащи, приемащи, благославящи и благодарни.
Това са Петте Подхода на Бога и, преди да сме приключили този разговор, ще ти покажа как приложението им в сегашния ти живот може да те доведе (и ще те доведе) до Божественото.
Всичкото това е много дълъг отговор на доста кратък въпрос.
Да, запази стойностите си дотогава, докато чувстваш, че ти служат. В същото време наблюдавай и виж дали стойностите, на който служиш с мислите, думите и действията си, носят в пространството на изживяването ти най-висшата и най-добрата представа, която някога си имал за себе си.
Проучи стойностите си една по една. Изложи ги на светлината на подробен обществен оглед. Ако можеш да кажеш на света кой си и в какво вярваш, без да се спреш и без да се поколебаеш, значи ти си щастлив и доволен от себе си. Няма причина да продължаваме кой знае колко повече този разговор с Мен, защото ти си сътворил Себе си и живот за Себе си, които не се нуждаят от подобрение. Достигнал си съвършеното. Можеш да оставиш тези напътствия настрана."
Бог ни говори непрестанно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар