Защо светът е в състоянието, в което е?

Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...


"От всички въпроси на хората към Бога, този е един от най-често задаваните. Още от самото началото човекът все това пита. От първия миг досега сте искали да знаете защо трябва да бъде така?

Класическата формулировка на въпроса обикновено е нещо такова: Ако Бог е абсолютно идеален и безкрайно любящ, защо би създал епидемии и глад, война и болести, земетресения и торнадо, урагани и всички видове природни бедствия, дълбоки лични разочарования и световни несгоди?

Отговорът на този въпрос лежи в дълбоката мистерия на Вселената и в смисъла на живота.

Аз не показвам добрината си, като създавам около вас само онова, което наричате идеално. И не показвам обичта Си, като ви лишавам от възможността да покажете вашата.

Както вече обясних, не можеш да покажеш обич преди да можеш да покажеш не-обичане. Нищо не би могло да съществува без своята противоположност, освен в света на абсолютното. Но царството на абсолютното не беше достатъчно нито за теб, нито за Мен. Аз съществувах там — във вечността, откъдето си дошъл и ти.

В абсолютното няма изживяване. Само знание. Знанието е божествено състояние, но най-великата радост е да бъдеш. Да бъдеш се постига само след изживяване. Развитието е: знание, изживяване, битие. Това е Светата Троица, която е Бог.

Бог Отец е знанието — родителят на всичкото разбиране и бащата на всичкото изживяване, защото не можеш да изживееш онова, което не знаеш.

Бог Син е изживяването - въплъщението, проявата на всичкото, което Отецът знае за Себе си, защото не можеш да бъдеш онова, което не си изживял.

Бог Светият Дух е битието - обезплътяването на всичко, което Синът е изпитал от Себе си, простото и изящно „да бъдеш", възможно единствено чрез спомена от това „да знаеш" и „да изживееш".

Това просто същество е блаженството. То е състоянието на Бога след познанието и изживяването на Себе си. То е онова, за което Бог копнееше в самото начало.

Естествено ти си достатъчно напреднал и нямаш нужда да ти се обяснява, че описанията на Бог като „отец-син" нямат нищо общо с мъжки род. В случая аз просто използвам живописната реч от съвременните ви свети писания. Още по-назад в историята някои свети писания представят същата метафора като „майка-дъщеря". Нито едното, нито другото е вярно. Мисълта ти най-добре би възприела отношението като „родител-рожба" или като „онова, което ражда и онова, което е родено".

Като добавим и третата част от Светата Троица, получаваме отношението: „онова, което ражда / онова, което е родено / онова, което е".

Триединната Действителност е подписът на Бога. Тя е божественият модел. Връзката „три, събрани в едно" се намира навсякъде в царството на възвишеното. Не можеш да я избегнеш, когато става дума за време и пространство, Бог и съзнание или за което и да е от тънките, неуловими взаимоотношения. От друга страна няма да намериш Триединната Истина в никое от по-простите и нерафинирани житейски взаимоотношения.

Триединната Истина е призната в тънките и неуловими взаимоотношения от всеки, който се занимава с тях.

Някои от религиозните ви експерти са описали Триединната Истина като Баща, Син и Свети Дух. Психиатрите ви използват понятията свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание. Духовните ви водачи казват разум, тяло и душа. Някои от учените ви разглеждат енергия, материя и етер. Някои от философите ви казват, че нещата могат да се приемат за истина само когато са истина в мисълта, думите и действията. Когато обсъждате времето, говорите само в три времена: минало, настояще, бъдеще. По подобен начин съществуват три момента във възприятието ви: преди, сега и после. Когато става дума за пространствени отношения (независимо дали е във Вселената или в различни точки в собствената ви стая), разграничавате тук, там и пространството помежду.

Когато става въпрос за по-простите житейски отношения, не познавате „помежду". Така е, защото по-простите отношения са винаги двойки, докато взаимовръзките от по-виеш характер са без изключение тройки. Имаме двойките ляво - дясно, горе - долу, голямо - малко, бързо - бавно, топло - студено, и най-голямата, която някога е създадена: мъжко - женско. В тях няма помежду. Нещата могат да бъдат само или единият, или другият от двата полюса, или някаква по-силно, или по-слабо изразена тяхна вариация.

В сферата на по-простите житейски отношения концепцията за нищо не може да съществува без концепцията за противоположното. Повечето от ежедневните ви преживявания се основават на тази действителност.

В сферата на тънките и неуловими житейски отношения нищо, което съществува, няма своя противоположност. Всичко е Едно и всичко еволюира от едно към друго в безкраен цикъл.

Времето е свят, в който онова, което наричате минало, настояще и бъдеще съществуват взаимосвързано. Това значи, че те не са противоположности, а по-скоро аспекти на едно и също цяло, развития на една и съща идея, цикли на една и съща енергия, аспекти на една и съща непроменяема Истина. Ако оттук направите заключението, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват по едно и също „време'', сте прави. (Но сега не е моментът да обсъждаме това. Много по-детайлно ще разгледаме това по-късно, когато изследваме цялостната идея за времето.)

Светът е такъв, какъвто е, защото не би могъл да бъде по никакъв друг начин и защото все още съществува в по-простата сфера на физическото. Земетресенията, ураганите, наводненията, торнадото и останалите събития, които наричате природни бедствия, са просто движение на елементите от едната в другата полярност. Целият цикъл раждане-смърт е част от това движение. Това са ритмите на живота и всичко в по-простата действителност е техен обект, защото самият живот е ритъм. Самият живот е вълна, вибрация, пулс в сърцето на Всичко, Което Е.

Болестта и неразположението са противоположности на здравето и благоразположението и се проявяват в действителността ви по ваша повеля. Не можете да се разболеете, без на някакво ниво сами да си го причините. И бихте могли да сте здрави отново само след миг, стига просто да решите. Дълбоките лични разочарования са реакции, които са били избрани, и световните бедствия са резултат от световното масово съзнание.

Въпросът ти намеква, че Аз избирам тези събития, че те се случват по Моя воля и желание. Но не Аз пожелавам съществуването им. Аз просто ви наблюдавам как вие го правите. И не предприемам нищо, за да ви спра, защото да го направя ще значи да наруша свободната ви воля. На свой ред това би ви лишило от Божественото изживяване, което вие и Аз сме избрали заедно.

Затова не осъждайте нищо на света, което бихте нарекли лошо. По-скоро се запитайте какво от станалото бихте осъдили като лошо и какво бихте направили, за да го промените? " 

Изисквайте навътре, а не навън, питайки:

"Коя част от Себе си пожелавам да изживея сега в лицето на това бедствие? Кой аспект от това Да Бъда си избирам да повикам на преден план?'' Защото целият живот съществува като средство за вашето собствено сътворяване и всичките му събития просто се представят като възможности за вас да решите и да бъдете Онези, Които Сте.

Това важи за всеки дух. И виждате как във Вселената няма жертви, а има само създатели. Всичките Учители, които са обходили тази планета, са го знаели. Ето защо който и от тях да назовете, никой не се е възприемал като жертва, въпреки че мнозина са били действително разпнати.

Всеки дух е Учител - независимо, че някои не си спомнят произхода и наследството си. И всеки дух сътворява ситуациите и обстоятелствата за собствената си най-висша цел и за собственото си най-бързо припомняне във всеки момент, наречен „сега".

Не съдете кармичната пътека, по която върви друг. Не завиждайте на успеха и не съжалявайте за провала, защото не знаете какво е успех или провал в равносметката на духа. Не назовавайте нещо нито бедствие, нито радостно събитие, докато не решите или не видите по какъв начин е използвано. Защото нима нечия смърт е нещастие, ако спаси живота на хиляди? И нима нечий живот е радостно събитие, ако причинява единствено страдание? Но даже и тогава не съдете, а винаги запазвайте вътрешния си съветник и позволявайте на другите да запазят своя.

Това не значи да пренебрегвате зов за помощ или порива на собствената си душа да направи нещо, за да промени някакво обстоятелство или условие. Напротив, означава да избягвате определения, етикети и присъди, когато правите каквото и да е. Защото всяка ситуация е дар и във всяко изживяване има скрито съкровище.

Имаше едно време дух, който познаваше себе си като светлина. Той беше нов дух и естествено беше нетърпелив да има изживявания. „Аз съм светлината", казваше той, „Аз съм светлината." Но цялото знаене и непрекъснатото повтаряне на този факт не можеше да замени изживяването да бъдеш светлина. А в света, в който този дух се беше появил, нямаше нищо друго освен светлина. Всеки дух беше величествен, всеки дух беше възвишен и всеки дух грееше с блясъка на великолепната Ми светлина. И така, нашият млад дух беше като свещица в слънцето. Намирайки се в средата на най-величествената светлина, от която той беше част, духът не можеше нито да види, нито да изпита себе си като Този, Който Той Е Наистина.

Случи се така, че духът копнееше ли копнееше да познае себе си. И копнежът му беше толкова голям, че един ден му казах: „Знаеш ли, Малкия, какво трябва да направиш, за да задоволиш копнежа си?" „Какво, Боже? Какво? Бих направил каквото и да било!", отвърна духът. „Трябва да се отделиш от нас останалите", му казах „и да призовеш върху себе си мрака". „А какво е мракът, Боже?", попита малкият дух. „Онова, което ти не си", му отговорих и той Ме разбра.

Духът така и стори. Откъсна се от Всичкото, отивайки даже в друг свят. В този друг свят духът имаше силата да призове в изживяванията си всякакви видове мрак, което и направи.

Но от средата на мрака духът проплака: „Татко, Татко, защо ме изостави?" Точно както и вие в най-черните си времена. А аз никога не съм ви оставял и съм бил до вас, винаги готов да ви напомня Кои Сте, готов, винаги готов да ви повикам в къщи.

Затова бъдете светлина сред мрака и не го проклинайте. И не забравяйте Кои Сте в мига, в който сте заобиколени от онова, което не сте. И отдайте почитта си към творението, даже когато се стремите да го промените.

И знайте, че каквото направите по време на най-голямото си изпитание, може да бъде най-големият ви триумф. Защото преживяването, което сътворявате, е изявление за това Кои Сте и Кои Искате Да Бъдете.

Разказах ти притчата за младия дух и слънцето, за да разбереш по-добре защо светът е такъв, какъвто е и как може да се промени за един миг в момента, в който всеки си спомни божествената истина за най-висшата си същност.

Има някои, които казват, че животът е училище и че нещата, които наблюдавате и преживявате, са за ваше обучение. Обяснявал съм го преди и пак ще ти кажа:

Дошъл си в този живот не за да научиш нещо, а само да покажеш, онова, което вече знаеш. Показвайки го, ще го изпълниш на дело и ще сътвориш себе си наново чрез собственото си изживяване. По този начин ще оправдаеш живота и ще му дадеш смисъл. По този начин ще го превърнеш в свято творение."

Бог ни говори непрестанно...