Заслушайте се и ще чуете, Огледайте се и ще видите, Потърсете и ще намерите...
Бог ни говори непрестанно...
"Не, не всичко, което наричаш лошо и което ви се е случило, е било по ваш собствен избор. Не в съзнателния смисъл, който ти имаш предвид. Всичко това е ваше творение.
Вие сте непрекъснато в процес на сътворяване. Във всеки момент. Всяка минута. Всеки ден. Как се сътворява, ще говорим по-късно. Засега го приеми на доверие - вие сте една голяма машина за сътворяване, в която произвеждате нова проява буквално със скоростта на мисълта си.
Събития, случки, произшествия, условия, обстоятелства - всички те са сътворени от съзнание. Индивидуалното съзнание е достатъчно могъщо. Можеш да си представиш каква творческа енергия се освобождава, когато двама или повече се обединят в Мое Име. А масовото съзнание? Защо е толкова силно, че може да създаде събития и обстоятелства от световно значение и с последствия за цялата планета?
Не би било точно да се каже (поне в смисъла, който ти влагаш), че вие избирате тези последствия. Вие ги избирате точно толкова, колкото и Аз. И вие, като Мен, ги наблюдавате. И решавате Кои Сте по отношение на тях.
Но в света няма нито жертви, нито злодеи. Нито пък вие сте жертва на избора на другите. На някакво ниво всички вие сте създали онова, което казвате, че ви отвращава и създавайки го, значи сте го избрали.
Това е напреднал начин на мислене, до който всички Духовни Учители достигат рано или късно. Защото само когато могат да поемат отговорност за всичко, ще придобият силата да променят част от него.
Докато продължавате да си мислите, че някъде там има нещо или някой друг, който „го прави" за вас, се лишавате от силата да промените каквото и да било. Само когато кажете „Аз го направих", ще можете да намерите силата да го промените.
Много по-лесно е да промениш това, което сам правиш, отколкото онова, което прави друг.
Първата стъпка към промяната на каквото и да било е да знаеш и да приемеш, че ти си го избрал да бъде, каквото е. Ако не можеш да приемеш този факт в личен план, съгласи се с него посредством разбирането си, че Всички сме Едно Цяло. Тогава стреми се да създадеш промяна не защото нещо е погрешно, а защото то вече не е точна изява на това Кой Си.
Има само една причина да се прави каквото и да било: за изява пред Вселената на това Кой Си Ти.
Използван по този начин, животът става Себесътворяващ. Използваш живота, за да сътвориш Себе си като Този, Който Си и Този, Който Винаги Си Искал Да Бъдеш. Съществува и само една причина да се разрушава каквото и да било: защото то вече не е изява на това Кой Искаш Да Бъдеш. Защото то вече не те отразява, не те представя.
Ако искаш да си представен точно, трябва да работиш, за да промениш в живота си всичко, което не подхожда на картината за себе си, която искаш да изпратиш във вечността.
В по-широк смисъл на думата всички „лоши" неща ти се случват по твой избор. Грешката не е в избора им, а в назоваването им „лоши". Защото, наричайки ги „лоши", наричаш „лош" и Себе си, тъй като ти си ги сътворил.
Подобен етикет не ти се харесва и вместо да наречеш Себе си „лош", се отказваш от собственото си творение. Това интелектуално и духовно безчестие те кара да приемеш свят, в който условията са такива, каквито са. Ако трябваше да поемеш отговорност подкрепена с дълбокото ти вътрешно чувство на лична отговорност за света, той би бил далеч по-различен. Със сигурност би било така, ако всеки се чувстваше отговорен. Това е толкова очевидно, че събужда силна болка и остра ирония.
Световните природни бедствия и произшествия торнадо, урагани, вулкани и наводнения не са сътворени специално от теб. Сътворена от теб е степента, в която тези събития докосват живота ти.
Във Вселената се случват явления, за които и най-смелото въображение не би твърдяло, че са предизвикани от теб.
Те са сътворени от обединеното съзнание на човечеството. Целият свят, творейки съвместно, създава тези преживявания. Това, което всеки един от вас прави индивидуално, е да премине през тях, решавайки какво значение имат те за него и Кой Е Той по отношение на тях.
По такъв начин вие сътворявате колективно и индивидуално живота и времената, които изживявате с една единствена цел - да еволюирате.
Попита дали няма по-малко болезнен начин да се премине през този процес и отговорът е „да", но нищо във външното ви преживяване не би се променило. Начинът да намалите болката, която асоциирате със земните събития и преживявания (както ваши, така и на другите), е да промените начина, по който ги възприемате.
Не можеш да промениш външните събития, защото те са сътворени от всички вас, а ти не си израснал още достатъчно в съзнанието си, за да можеш да променяш самостоятелно онова, което е било сътворено колективно. Затова трябва да промениш вътрешното си преживяване. Това е пътят към майсторството в живота.
Нищо не е болезнено само по себе си. Болката е резултат от невярна мисъл. Тя е грешка в мисленето.
Духовните Учители могат да накарат и най-ужасната болка да изчезне. Те така и лекуват.
Болката е резултат от преценка, която сте направили за нещо. Отстранете преценката и болката изчезва.
Преценките често се основават на предишен опит. Представата ти за нещо произтича от някаква предишна представа за него. Предишната ти представа от своя страна е резултат от още по-предишна, а тя от още по-по-предишна и т.н. - като тухла върху тухла върху тухла, докато се върнеш назад чак до т. нар. изначална мисъл.
Всяка мисъл е творческа и няма по-могъща мисъл от изначалната. Затова и понякога тя е наречена първороден грях.
Първороден грях има, когато изначалната ти мисъл за нещо е погрешна. Всяка следваща мисъл за това нещо наслагва грешката многократно. Задачата на Светия Дух е да те вдъхновява към ново разбиране, което може да те освободи от грешките ти."
Бог ни говори непрестанно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар